Онзи ден четох, че било „Син понеделник“, кодовото име за най-мрачния, подтиснат и смотан ден в годината. След като изгледах десетина интервюта с психолози по телевизията, се замислих, че това чудо не е нито за ден, нито за два, нито за три. Няма какво да се лъжем – януари е месецът на депресията.

Ето, аз например през декември издумках кредитната си карта, похарчих премията плюс два хонорара, освен това качих 5 килограма по време на коледните и новогодишни празници.

Още на 1 януари действителността ме удари в лицето. Станах, раздирана между концерта на Виенска филхармония и новогодишния концерт на телевизия „Планета“, огледах се в огледалото и осъзнах, че съм с махмурлук, дебела, подпухнала и бедна.

И че навън е студено, почвам работа, следващата ми почивка ще е най – рано през март, както и че трябва да плащам данъци, да подавам данъчни декларации... Главата ми бушече от, както би казал Цветанов, „всичко онова, което имахме като алкохол“. И изпитах желание да не се бях събуждала, но пък иначе нямаше да хвана Виенската филхармония и новия мегахит на певицата Вуна.

Но знаете ли какво открих?

Януари и февруари били месеците с най–много самоубийства и жестокости в цялата година. И това не ме учудва.

Едно, че празниците свършиха и жестоката действителност ни удари като чук.
Второ, че денят е кратък, нощта - дълга, температурите са минус 16, но се усещат като минус 23,5. Сметките за парно и ток са солени. Върлува грип. Колите не палят, а и да палят, трябва да ги почистим, ама и да ги почистим, фирмата – концесионер от снегопочистването може да е била изненадана от снежинките и така нататък, и така нататък.

Как да не му дойдат на горкия човек крайни мисли в главата...

Трябва да се направи следното проучване – има ли връзка тази мрачна статистика с гледането на телевизия в периода 24 декември – 1 януари? Ще кажете, че се правя на интересна. Но я се замислете – пускаш си телевизия на Бъдни вечер. Концерт на Веско Маринов. После концерт на дует Ритон. След това, разбира се „Сам в къщи“ 4.
А, да, тази година, за да е по – интересно, родните телевизионери започнаха излъчването на традиционното „Сам в къщи“ от 4 епизод в деградивна ретроспекция назад.

Само това ви стига, за да се замислите за екситус леталис, както би казал големият български интелектуалец Ивайло Нойзи Цветков.

Но бедите не спират дотук.

На следващия ден, все още храносмилайки боба, сармите и баницата с праз, ставате, пускате телевизора и установявате, че няма новини. Емисиите са пълни с розовобузи сурвакарчета, които пеят „Стани, нине, господине“, подготвяйки ни отрано за момента, в който след десетина дни Тони Хекимян ще влезе в ледените води, облечен като капитан Петко Войвода, за да изтанцува ледено хоро на Йордановден.

Малко ви е тая депресия, ами във Facebook прецаканите да останат в София по празниците (защото я са останали без кинти, я не са си резервирали навреме някоя гурме гостилница в Павел Баня) пишат статус след статус – „Е, това е моята София, селяните си отидоха на село“.

Имах приятелка, която веднъж сподели, че толкова се депресирала в периода след празниците, че за малко щяла да се запише в църквата „Свидетелите на Йехова“, да продаде апартамента си и да замине за мисия в Суринам.

Добре, че имала добър психиатър, който бил приятел на брат й, та с помощта на умело подбран коктейл от невролептици, барбитурати и подобни богоугодни препарати, тя успяла да прескочи трапа, за да не си провали живота.

Казват, че най – много хора се самоубивали в Исландия. Да, ама там е 6 месеца ден и 6 месеца нощ. Аз се чудя кое би ме накарало повече да се замисля за въже, сапун и някоя здрава греда в апартамента ми?

Дали шестте месеца нощ, защото е тъмно, студено и депресивно? Или шестте месеца ден, в които постоянно имаш чувството, че всеки момент трябва да излезеш от топлия си дом, за да тичаш на работа?

Е, ние не сме Исландия, все пак Исландия е дала на света Бьорк, а ние – чудото на новогодишния ентертеймънт, наречено „Новогодишен концерт на БНТ“, което се излъчва на връх Нова година на живо. Доколкото „на живо“ е термин за музика, изпълнявана на пълен плейбек.

Но даже пълният плейбек понякога изпитва желание за самоубийство, защото малко преди да отворим шампанското на 31-ви, в „разгара на купона“ чухме Владимир Ампов – Царя и Поли Генова „акапела“ на два намалени микрофона (за да не надвикат плейбека случайно).

После тъжна последна реч на президента Плевнелиев (не, че всичките му 5 не бяха тъжни, но в началото поне екипът му проявяваше своеобразно чувство за хумор, слагайки снимки на Колорадо за фон).

Дунавско хоро. 20 минути гърмежи на пиратки и всякакви китайски илюминации пред блока ви. И после край.

След мъчителните празници започват мъчителни делници.

И тогава хората са подтиснати. Правят лоши работи. Криминалните хроники набъбват, но има надежда... Открих за себе си как да се предпазвам от суицидни мисли след празниците.

Топла вана, класическа музика (откакто Музикаутор и БНР се скараха, по БНР музиката е прекрасна), свещи, добра книга (добра книга е всяка книга, чийто автор не се казва Пауло, Хорхе и Фредерик). Ако и след това настроението ви е лошо, сипете си едно малко и в леглото.

В крайна сметка какви са тия самоубийствени мисли?

Самоубийството, скъпи мои, е грях и ще отидете в ада.

А я си представете, че адът представлява смес от български телевизионни забавни програми, представете си, че в деветия кръг на Геена огнена измъчват със „Сам в къщи“, концерти на БНТ и народни танци, изпълнени от Антон Хекимян?

Нали не искате това да се случи? Горе главите и догодина не искам да чета подобни статистики!

Ваша Виргиния*

Виргиния – Артемида Хаджихасан Кюмурджийска е артистичен псевдоним на журналистката Станислава Шьонберг, която е част от новата ъндърграунд вълна журналисти, които смесват фикция, документалистика и литературни похвати. Завършила е в Сорбоната, специализира в различни издания, в момента работи в родния си Триград. Автор е на сборника с разкази „Бърза смърт”, който е издаден в Германия, Португалия и Алжир.