Ако надникнем в историята, ще разберем, че някои от сградите, които днес са обичани и могат да бъдат видени върху поздравителни картички и пейзажи, някога са били мразени от съвременниците на своите автори. Ето някои от тези сгради.

Вашингтонският монумент

Монументът е построен в чест на първия американски президент, по повод годишнината от неговото рождение. Най-високата каменна постройка в света, той е замислен още от края на 18ти век, но идеята не вижда свят още няколко десетилетия. През 1833 г. се създава общност за събиране на пари за построяването на монумента и проектът на Робърт Милс, архитект от Южна Каролина. Той включва цял гръко-римски комплекс, но заради малкото средства е одобрен само обелискът от проекта. Веднага започват нападки от обществото, което нарича Вашингтонския монумент ‘стрък аспержа’, ‘комин на фурна’ и прочее не много позитивни епитети. Гражданската война оставя постройката недостроена и тя стои така години наред, чак до 1877 г. Официално е открита през 1885 г., а в ревю на вестник American Architect and Building News се казва, че ‘за съжаление ще минат много години, преди да падне този монумент’.

Айфеловата кула

Гюстав Айфел създава проекта си по повод стогодишнината от Френската революция и пресъздава символа на френската индустриална мощ. Целта е била да се построи най-високата кула в света и всъщност Айфеловата кула е най-високата сграда в цял свят чак до построяването на Крайслер Билдинг. Когато проектът, избран анонимно от жури, бил огласен, из обществото се надигнало недоволство. Прочути артисти, сред които Ги дьо Мопасан и Александър Дюма, се включили в писмо до министъра на обществените дела, за да протестират срещу грозната според тях постройка. Някои хора се опасявали, че кулата, заради своята височина, ще привлича гръмотевици. Когато обаче Айфеловата кула била открита официално на Световното изложение през 1889 г., само две години след започването на проекта й, всички я харесали, включително онези, които преди това се бунтуват срещу построяването й. В началото са смятали да разрушат монумента след двадесет години, но постепенно тя се трансформира в символ на града и на цялата страна. Всъщност писателят Ги дьо Мопасан продължил да мрази Айфеловата кула и често вечерял на втория й етаж, защото това била единствената точка в града, откъдето грозната според него сграда не се виждала.

Флатайрън билдинг, Ню Йорк

Фулър Билдинг, един от първите нюйоркски небостъргачи, била наречена Флатайрън Билдинг заради формата си, която била оприличавана на старовремска ютия. Сградата се намира на Бродуей, Пето Авеню и 23та Ийст Стрийт. Конструкцията е дело на Даниъл Берман и е построена в началото на 20ти век. Заради новите елементи в конструкцията на небостъргача, много хора смятали, че тя не се вписва в тогавашния облик на града и гледали на небостъргача като на ненужно пилеене на средства. Някои хора се страхували да не би силните ветрове да катурнат тясната сграда. Тези страхове били неоснователни, макар до нея да се образували силни въздушни течения, които чупели прозорци. Въпреки това днес сградата се смята за най-стария небостъргач на Голямата ябълка и привлича стотици туристи.

Стъклената къща, Кънектикът, Съединени американски щати

През 1946 г. архитектът Филип Джонсън купува земя в Кънектикът и през следващите три години строи минималистична постройка с плосък покрив, изградена от стъклени плоскости. Съседите на архитекта негодували, тъй като сградата рязко контрастирала на колониалните постройки в региона, с които той бил познат. Макар да била прозрачна, къщата не се виждала от улицата. Авторът използва способите за обзавеждане на източното изкуство фън шуй, което по онова време не било толкова разпространено в западните държави. Архитектът твърди, че неговата къща притежава ‘невероятен тапет’, визирайки природните панорами през прозорците. Днес сградата е интересна на туристи от страната и чужбина.

Замъкът Нойшванщайн, Германия

Този замък, познат на малки и големи, сякаш излиза от приказките за принцове и принцеси. Тази асоциация вероятно е резултат на факта, че легендарният Уолт Дисни използва замъка за оформяне на логото на своето анимационно студио. Сградата е използвана и като модел за създаване на замъка на Спящата красавица от анимационния филм на Дисни. Една от най-посещаваните дестинации в страната, замъкът е построен за 17 години в средата на 19ти век, като строежът започва през 1869 г. Постройката е една от резиденциите на баварския крал Лудвиг II и е позициониран на невероятно красив хълм в Алпите, с цел да не могат неговите министри да го търсят по държавни работи, докато е в замъка.

Красотата му вдъхновява Чайковски за създаването на балета ‘Лебедово езеро’. Всъщност лебедът е любимата птица на краля и е включен като мотив в обзавеждането и името на замъка. Вътрешността му е вдъхновена в голяма степен от оперите на германския композитор Рихард Вагнер, който е бил приятел на краля. Типичната реакция на поданиците на краля по онова време била, че той трябва да е луд, за да вложи толкова много средства в този въображаем свят, в който владетелят си се представя в образа на средновековен крал, избягвайки реалните неща, случващи се в кралството, например Франко-Пруската война през 1870 г. въпреки желанието на краля замъкът да бъде разрушен след кончината му, това не става и днес сградата е една от най-известните в цял свят, пише idi.bg.

Следва продължение.