Темата за голото мъжко тяло е широко застъпена в необятния свят на изкуството. Виждаме го в наследството на древните цивилизации, в стенописите на християнските храмове, в творбите от Средновековието до Барока.

У нас обаче опити за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план като цяло отсъстват.

Затова и когато разбрах, че в Софийската градска художествена галерия между 21 февруари и 26 март ще има експозиция "Голото мъжко тяло от 1856 до 1944 г.", веднага се запътих натам.

Експозицията представя 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 родни автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други - позабравени и напълно неизвестни за широката публика.

Поместени са творби от най-ранния известен ни днес мъжки живописен акт, дело на художника Станислав Доспевски, чак до творения, отразяващи настъпилите политически промени в страната и отношенията между властта и изкуството. Показаните в изложбата произведения изобразяват нравствени и фигурални композиции, в които голото мъжко тяло не е обект само по себе си, а част от една по-голяма идея.