Автор
Woman.bg

История на красотата: Елизабет Арден (I част)

„Всяка жена има право да е красива и естествена.”

Е. Арден


Всеки човек, особено роденият в обикновено семейство, мечтае да се замогне. Съществува ли жена, която би отказала да създаде собствена линия козметика? Тази трудоемка задача е посилна за малцина, още повече, да се реализира така, че да играе една от централните роли в развитието на козметичната индустрия в началото на 20 век и да се прослави като една от най-успешните жени на своето време. На Елизабет Арден се отдала възможност да превърне своята юношеска мечта в настояща империя, която ще остане за още много поколения.

В навечерието на Нова година, в небогато семейство на канадски фермери, емигранти от Обединеното Кралство, се ражда момиченце - Флоранс Найтингейл, кръстена на известна милосърдна сестра. Родителите, навярно не са подозирали, с какъв прекрасен дар са се сдобили на 31.12.1884г.

В оскъдните спомени от детството си Флоранс описва родителите си като грижовни, а себе си като всеобщата любимка, макар и не единствено дете. За съжаление загубва майка си, когато е само на шест години. Растящата в бедност и многолюдна фамилия Флоранс още в ранна възраст, ходейки с баща си да продава на пазара, забелязвала красотата и неограничените възможности на състоятелните жени.

Самата тя признава, че се интересувала повече от външността си, отколкото от учението. В младежките си години Флоранс много обичала животните и решила, че в бъдеще ще ги лекува. Постъпвайки на фелдшерски курс, тя постепенно се увлякла от фармакологията и с голямо удоволствие вникнала във всички тънкости на химическите процеси. Очевидно, именно тогава у нея се родила идеята фикс: да създаде вещества, които са способни да удължат младостта на кожата и да я поддържат в идеално състояние.

Работейки като медицинска сестра, Флоранс и за миг не изоставила научните си опити да създаде "кремът-чудо". Смесвайки съставки, тя се опитала да сътвори сензация в собствената си домашна кухня. Съседите се задъхвали от неприятните миризми и редовно се оплаквали на наемодателя. Именно този факт, впоследствие широко използвали завистниците, назовавайки козметиката на Елизабет Арден - „красота от домашните чинии”.

През 1907г. амбициозната Флоранс търсейки независимост и ново начало заминала за Ню Йорк. След серия непривлекателни работи се установила на нископлатена длъжност като касиерка в салон за красота - „Eleanor Adair's Beauty Salon”. Стараейки се да не изпусне щастливия случай тя получила разрешение от шефката си да овладее козметичните процедури, с които се славел салона.

В течение на годините Флоранс Греъм прилагала на колеги и приятели програмите за грижа на лицето, научила се да прави маникюр и достатъчно прецизно изучила техниките на лицевия масаж, с който се прославила в последствие. Но когато разбрала, че няма какво повече да „вземе” от Мис Адайр си тръгнала от салона.

През 1909г. заела от познат на чичо си /сър Джеймс Тед/ 6000 долара и открила първия си магазин съвместно със съдружничка - козметоложката Елизабет Хабард.

Бизнес планът бил съставен идеално – магазинът се намирал на една от най-скъпите улици на Ню Йорк - Пето авеню. В съседство били едни от най-известните ресторанти в града и недалеч от Bergdorf Goodman, в този момент малък, но ексклузивен магазин за дамски дрехи. Входната врата била оцветена в призивния червен цвят и привличала любопитните жени по-добре от всяка организирана реклама. За поддържане интереса на публиката била измислена великолепна интригуваща история. Нейната героиня била загадъчна преуспяваща дама...

И до днес традицията продължава – всеки салон или бутик на Elizabeth Arden посреща клиентките си с ярък и чувствен поздрав от Червената врата.

Стояща зад щанда на привлекателния бутик, Флоранс тихичко разказвала на клиентките за загадъчната собственичка на магазина, която непрекъснато отсъствала, защото пътешествала по света, събирайки секрети за красота от различни страни и въплъщавайки ги в рецептите на своите кремове. Но тази дама не можела да остане без име, затова на мистичната собственичка се появило име - Елизабет Арден.

Имала ли е Флоранс марков мениджър и дали тогава въобще е съществувало такова понятие? Днес даже най-младият представител на тази професия знае, че без мит, няма марка!

Флоранс действала интуитивно и улучила. Създавайки не само козметика, но и аура на вълшебство около продукцията, тя извършила безгрешен, точен ход. А за клиентите оставал неизвестен факта, че тяхната любима козметика се сътворявала в малка задна стаичка на магазина. Кремовете на вълшебната госпожа Арден вече получили одобрение и поддръжка на клиентите, защото освен загадъчната аура имали и отлично качество. Нямало необходимост да се пътува по света за рецепти. Някои от тях любознателната Флоранс знаела още от детството си. Например крем, който клиентките от Манхатън разграбвали като топъл хляб, в основата на рецептурата си съдържал мазнина на коне. Именно това е кремът, който след съответни подобрения и дообработка от съдружничката й се превърнал в знаменития - „8 часа”.

Не след дълго съдружничките се разделили. При Флоранс останали салона с магазинчето, знанията как да се приготви хубав крем, превъзходна техника за лицев масаж и умели ръце, неизчерпаема енергия и огромни амбиции, опит и осъзнаване на това, че сама може да заеме своята ниша. Честолюбивата Флоранс не след дълго върнала и взетия дълг. Минало време и необходимостта от легендата за тайнствената дама изчезнала.

Флоранс сама се превърнала в Елизабет Арден – Елизабет, от името на Кралица Елизабет I, на чиито качества Флоранс се възхищавала. Флоранс често казвала: „Има само една Елизабет... Както аз, така и тя сме кралици!”. С фамилията било по-трудно. Счита се, че новата фамилия е взаимствана от поемата „Enoch Arden”, на Алфред Лорд Тенисон, която била настолна книга на Флоранс.

Нейното място зад щанда заели други момичета-консултантки. Всяка от тях преминавала щателен подбор и подготовка.

Тук фантазията на Флоранс нямала граница и наскоро нейният магазин се превърнал в изискан и търсен салон за красота, ставайки родоначалник на всички spa-салони. В тях жените не само получавали козметични процедури, но и се занимавали с физически упражнения, танци, даже фехтовка!

Очаквайте продължение.

Автор: Оливера Арнаудова-Попова, гримьор и преподавател, Belle Vue make-up studio