Днес ще се запознаем с историята на една жена, която е била многократно на крачка от самоубийство, разказва от личен опит своята истина за депресията и антидепресантите.

"Всеки носи своя кръст и с него извървява земния си път. Е, моят е депресията, която ме съпровожда цял живот. Винаги съм била свръхчувствителна и лесно се натъжавам. Първият ми почти успешен опит за самоубийство беше, когато бях на 14 години, а след това имах и още един. От малка пия лекарства и няколко пъти са ме приемали в болница, заради нервен срив. За първи път ми се случи, когато бях едва на 4 години.

Според лекарите аз имам два вида епилепсия – темпорална и обхващаща целия мозък. Освен това страдам от биполярно разстройство, съпроводено от хронична нелечима депресия.

Но най-сериозният проблем е, че съм алергична към всички антиепилептични медикаменти с изключение на едно, но то е толкова скъпо, че почти цялата ми месечна заплата отива за лечението ми с него. Също така проявявам алергични реакции и към огромна част антидепресанти, а имам жизненоважна нужда от тях. Последният път, когато откриха, че имам алергия, към една от съставките (литий) на хапчетата, които приемах, отново направих опит за самоубийство. Вместо да се почувствам по-добре от приема на лекарството, то имаше точно обратното действие върху мен.

За мен темата за депресията, антидепресантите и самоубийството е много позната, благодарение на личните ми преживявания, затова днес, когато знам как да контролирам всичко това, мога да помагам и на други хора, които изпадат в душевни страдания.

Всъщност заради всички премеждия, през които ми се наложи да мина, се случи нещо хубаво. Благодарение на факта, че проявявах остри алергични реакции към медикаментите, ми се наложи да потърся алтернативно лечение. Ето какво научих...

Много често науката не е помощ, а проблем

Като всяка жена и аз съм много емоционална и логиката не е моята сила. Но знам, че науката е много променлива и това, което днес е истина, утре ще бъде мит и новото тази седмица, другата вече ще е в миналото. Затова нищо не е истина на 100%, в повечето случаи науката просто предполага.

Освен това науката поставя човешката болка и душа в рамки, което според мен не е правилно.

Истината е, че за да бъдем спокойни и щастливи, е необходимо първо да минем през дълбоката си депресия без помощни средства. Просто трябва да я оставим да отмине, стремейки се да видим светлина в тунела.

И щом веднъж осъзнаем, че в душата ни има място за любов и желание да се усмихне, ще видим света по различен начин. Лекарството е в самите нас и търсейки го навън в медикаментите, е много вероятно да затънем по-надълбоко в мрачните си чувства.

За депресията е характерна смяната на еуфория и изтощителна тъга, затова не се учудвайте, когато се сблъскате с нея. Понякога спадовете могат да бъдат продължителни и толкова измъчващи, така че да се чувствате принудени да сложите край на живота си, но в такива моменти не бива да давате воля на чудовището във вас, което се опитва да ви унищожи. Приемете, че това е част от вас, на която не бива да позволявате да доминира. Всичко зависи от самите вас, не от медицината. Обикновено страховете и желанието за самоубийство могат да се събудят, заради някакъв провал, на който отдавате много повече значение, отколкото трябва. Но в крайна сметка трудните периоди са тези, които ни карат да оценим щастието! Не го забравяйте!

Медицината ни кара да се чувстваме безпомощни

Лекарите ви предписват множество медикаменти, но те не ви карат да се чувствате по-добре и в този момент започвате да си мислите, че нещо във вас изобщо не е, както трябва и започвате да се чувствате безпомощни и да мислите, че сте ненужни на обществото и семейството си.

Е, карайки ви да се чувствате по този начин, медицината печели, но не и вие. Единственото, което усещате е, че ще се случи нещо много лошо, ако не приемате лекарствата, които реално не ви помагат. Ето защо трябва да търсим светлината в себе си, вместо в опаковка хапчета.

Човек става по-силен, единствено когато стигне до ръба

Не се страхувайте да се изправите пред най-тъмната си страна. Вгледайте се в себе си и не се предавайте. Дали ще продължите напред, или ще затънете, изборът е ВАШ. Помнете, че никой и нищо не може да ви надвие, ако вие не го позволите.

Не се доверявайте на външни фактори, силата е във вас, стига да обърнете внимание на тази част от себе си, която иска да бъде щастлива и освободена. И ако искате светът да ви обича, трябва първо да заобичате себе си. "