Автор
Woman.bg

Интересни изобретения, създадени по случайност

В днешния материал ще продължим темата от миналата седмица (виж тук) за ценните изобретения, създадени по случайност. Както вероятно вече сте разбрали и сами – понякога неуспехът просто има нужда от различна гледна точка...

6. Велкро – 1955 г.

Собствениците на кучета са се сблъсквали неведнъж с проблеми след разходка на своите любимци. Винаги остават заплетени отпадъци, мръсотия и растения не само по кучетата, а понякога и по техните дрехи.
Но електроинженерът Джордж Де Местрал бил запленен от идеята да реши този неприятен проблем. Той провеждал изследвания под микроскоп и установил, че множеството малки „зъбчета“ могат да улавят замърсявания и влакна. Така било създадено велкрото.



Велкро комбинацията от "кадифе" и "плетене на една кука," била представена през 1959 г. на модно шоу, проведено в хотел ""Уолдорф Астория - Ню Йорк. За съжаление Джордж не получил положителни отзиви от страна на модните ентусиасти. И така, неговото изобретение първоначално не било оценено, но през 1960 г. НАСА го използвали като помощно средство за астронавтите си в среда на нулева гравитация. След това болниците и компании, насочени към спорта се възползвали от този нов продукт. Puma за пръв път използвали велкро в обувките си, а по-късно са последвани от много други известни марки.

7. Ледената близалка - 1905 г.



Ако попитате, всяко дете ще ви отговори, че обича ледени близалки. Затова не се учудваме, че първото ледено вълшебство е измислено от 11-годишно момче. Франк Еперсон от Сан Франциско си правел плодова ароматна сода - напитка от прах и вода, популярна тогава. Но една вечер, той я забравил навън - с пръчката за разбъркване в чашата. Била студена нощ и на сутринта, той открил, че напитката е замръзнала около пръчката. Естествено, като всяко 11-годишно дете, решил да я опита така. Вероятно не осъзнавал какво открива. Седемнадесет години по-късно, той започнал да раздава близалки, които веднага се превърнали в голям хит. Една година по-късно той се зарадвал на дори по-голям успех, след като започнал да снабдява увеселителен парк в Аламеда, Калифорния със своето изобретение. Еперсон получава своя патент през 1923 г. и започва да произвежда още повече плодови аромати. Той продава замразените вкусотии върху брезови пръчки и ги нарича "Eppsicles."
Но децата предпочитали да ги наричат "Popsicles."

8. Микровълновата фурна -1947 г.

Вярвате или не, първата й версия била огромна, тежка и струвала цели 5000 долара. А причината да бъде открита бил разтопеният шоколад.
Няколко години преди първия опит за микровълнова фурна ученият Пърси Спенсър експериментирал с нова магнетронна, вакуумна тръба, която освобождавала енергия за задвижване на радарно оборудване.
Радарното оборудване било жизненоважно по време на Втората световна война. То допринасяло за по-лесно откриване на вражески самолети и кораби. Raytheon била компания, в която учени търсели нови начини за подобряване на магнетрона и увеличаване на производителността.



Готвенето на вечеря съвсем не присъствало в списъците им със задачи. Но един учен забелязал възможностите на апаратурата. В процеса на работа с устройството Спенсър забелязал, че блокчето шоколад в джоба му започнало да се топи. Досетил се, че за това са виновни микровълните и като всеки добър учен провел допълнителни тестове.

Първо опитал със зърна царевица. След това успешно загрявал храни. Инженери успели да изолират вредните лъчи и така била създадена микровълновата фурна. Фурната, която е в почти всяка кухня днес, за първи път е въведена през 1967 г.

9. Лепящи листчета – 1968 г.

Трудно ни е да си представим офиса без тези, иначе съвсем елементарни цветни листчета. Когато са ни под ръка, всичко е по-лесно! Но трудно бихте познали кой ги е измислил...


Всичко започнало със Спенсър Силвър - химик инженер на голяма компания. През 1968 г., г-н Спенсър трябвало да измисли силно лепило за космическата индустрия. Но той направил точно обратното - слабо лепило, направено от малки акрилни микросфери. Сферите, почти неразрушими, залепвали добре дори и след няколко употреби. Изобретението на Спенсър се смятало за безполезно. Но той решил да продаде лепилото за залепване на бюлетини.

Пет години по-късно, Арт Фрай - друг химик и хорист в църква – се сблъсквал с пилеенето на своите листи и документи ежедневно. Затова се възползвал от изобретението на Спенсър, който бил във възторг.
Това сработило, но продуктът бил на заден план още три години.

За щастие, мениджър на име Джеф Никълсън, повярвал в тази идея. Той решил, че ако маркетинговият отдел подкрепи продукта, след това лабораторията ще може да го предлага на пазара. Започнали да раздават безплатни мостри и 90 % от хората си поръчвали повторно лепящи листчета.
И така, до днес, когато това малко, но полезно откритие се продава във всяка книжарница.

10. Кибрит - 1826 г.

Повече от 100 000 години са минали, откакто хората открили огъня, но дълго време запалването на искра било трудна задача. Интересен факт е, че историята има различни версии за откриването на кибрита. Така че е малко спорно кой е всъщност откривателят.
Една от тях разказва за Джон Уокър, който разбърквал гърне, пълно с химикали, когато забелязал суха буца, формирана в края на пръчката за смесване. Без да се замисля, той се опитал да я изстърже и - изведнъж - пръчката пламнала.


Г-н Уокър продал първите кибритени клечки в местна книжарница. Клечките били дълги три инча и се предлагали в кутия с парче шкурка.
Уокър не се интересувал от патентоването на идеята, така че Самуел Джоунс копирал неговите клечки и ги нарекъл "Lucifers." Те били по-практични, отколкото тези на Уокър. Предлагали се доста по-къси и в по-малка картонена кутия за лесно пренасяне.

Френският химик Жан изобретил също самозапалващи се клечки през 1805. Той съчетал дървените клечки със захар и калиев хлорат, които внимателно се потапяли в една малка бутилка концентрирана сярна киселина. Всъщност най-ранното описание на кибритена клечка или подобен продукт се появява в една китайска книга, озаглавена "Записки на наивното и странното ," от Тао Гу, около 950 пр.н.е. Те са били наричани "огнени пръчки" и била използвана сяра, за да се възпламенят.
Днес кибритените клечки са с неотровен червен фосфор, открит от Йохан Едвард Лундстрьом. Дружеството Diamond Match са първите, които продават "кибрит" в САЩ, поставящи началото на масово производство на безопасни клечки за запалване.

Автор: Наджин Расимова