Сериалът „Малката булка“ слиза от ефир, но не плачете, драги зрители. На 26-ти март във всеки дом и джоб ще плъзне новият сезон на най-шареното българско риалити. Парламент, сериен номер 44. Кастингът приключи обещаващо. Само погледнете изборните листи - нова генерация от НАТФИЗ, Нона Йотова, Свилен от „Остава“ и Калин Вельов, че дори и младежът от информационната кампания на цифровизацията Любомир Ковачев.

Така де, където декодер за телевизора, там и пулт за гласуване с депутатска карта. Почти същото е, стига да има някой да ти обясни с думи прости.

„Ама как бе, младеж, как да го свържа?“

Партийният номер от едната страна, името на кандидата от другата. Зачерквате квадратчето със знака Х и син химикал. Честито на печелившите!

Политиката открай време прилича на театрална пиеса. Парламентарните трупи се съревновават в изнасянето на хуморески и трагикомедии. Имат си сценаристи, режисьори, главни и второстепенни изпълнители. Имат си специалисти по осветление и затъмнение, наречени пиари. Имат си касиери, преброители - социолози, чистачи. Партийните конгреси и заседания са им генералните репетиции.

Защо тогава да няма професионални актьори в политиката?

Анализаторите във Facebook се тюхкат защо им е притрябвало на куп лица от театъра и шоубизнеса да влизат в политиката. Защо не си гледат работата, ами се бъркат там, където нищо не разбират? Възмутително. Направо възмутително!

Какво ще правят в парламента Нона Йотова (БСП) и Калин Вельов (ГЕРБ)? Дует за широка коалиция? Да, докато Свилен от „Остава“ и Васо Гюров ("Да, България") изнасят опозиционен концерт на жълтите павета със Светльо Витков (РБ), нали? И докато Калин Сърменов – Милото се мъчи да докара сериозен тон в програмата на Марешки. А пък Луиза Григорова била само на 27 години – млада и красива, следователно щяла да бъде некадърен политик.

Хайде, стига с тази жлъч.

Макар че опроверга слуховете за политическа кариера, Луиза Григорова е направо презряла, ако я сравним с Делян Пеевски (заместник-министър на 25) и депутатите Шендоан Халит (25), Деница Гаджева (23) и Кристиян Димитров (22).

Актьорите били некомпетентни. За какво? 31 народни статисти в предишното НС никога не са говорили от трибуната. Почиваха 15 дни за Коледа, а на всичкото отгоре натрупаха над 700 неизвинени отсъствия. Внесоха законопроект за българския език с правописни грешки. Кунева понякога опитва да вдигне нивото с цитати от Кафка, а останалото са празни приказки и претоплени идеологии от миналия век.

След като знаеш наизуст текстове на Чехов, Молиер, Шекспир и българските класици, колко му е да запомниш „стабилност“, „бенефициент“ и „институционално взаимодействие“?Актьорите веднага ще научат репликите, необходими в парламента, даже ще ги рецитират съвършено, без да се запъват и без диалекти.

Явно българските политиците са стъпили на такива интелектуални и морални висоти, че хората на изкуството не могат да им стъпят на нокътя на малкия пръст.

Какво тогава ще правят (отново) в парламента хора с условни присъди, хулигански прояви и конфликт на интереси? Партийни журналисти и бизнесмени може да дебютират в законодателната власт, актьори – не може. Сякаш те нямат конституционното право да бъдат избирани. Досега културните дейци винаги са заставали в ядрото на всеки голям протест. Защо да не опитат да променят системата отвътре?

Няма да може


Нека погледнем към избираемите места – там са същите партийни елити, номенклатурата, политиците по заслуги и рождение, които потриват ръце и казват: „Ето, имаме нови лица, какво повече искате?“. Това не е промяна. Това е подмяна, която ни забърква във фалшивата дилема дали младостта и красотата на една актриса са политически порок.

Истината е, че изборите открай време приличат повече на масово техническо упражнение, отколкото на сблъсък на идеи. Едни хора се редят на опашка да пуснат бюлетина в урните, за да могат други хора да получат съдебен имунитет, субсидия, шофьор, кабинет и телевизионно време в сутрешните блокове.

И тези, които се редят най-отпред, не са хора на изкуството.

Случвало им се е, те си знаят. Справка – 1990-та, Седмото Великото народно събрание. Там са избрани Валери Петров, Леда Милева, Леа Коен, Кирил Маричков, Тодор Колев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев и други, включително космонавтът Георги Иванов. Осъзнал къде е попаднал, писателят Йордан Радичков подава оставка. Тя се приема след бурна разправия и игра на време между тогавашното СДС и БСП.

Хората на изкуството са чувствителни и разбират, когато са употребявани за рейтинг и пиар. Подавали са оставки, излизали са на площадите, писали са стихове и песни. Може би някои от тях не искат повече мрънкане. Може би някои от тях искат да помогнат на културата и на държавата по демократичен, законен начин – като се явят на избори. И може би просто трябва да ги оставим намира, защото този път не е лесен.

В цирка няма много място за професионални актьори.

Автор: Виктория Димова