21.06. - денят на лятното слънцестоене. В северното полукълбо днес е най-дългият ден от годината, а в южното - най-дългата нощ. Силите са изравнени. Сметката се занулява. Пито - платено. Баланс в природата му казват, а на него това му е работата - да уравновесява. Природата не е апокалиптична. Най- опустошителните бедствия на тази Земя са човешкото безхаберие и безмерната алчност. Тези две стихии погубват човешки животи, почернят и затриват. Те са най- безпощадното оръжие за масово унищожение.
Казват, че за всяка болест има цяр в Природата. Не съм чувала за билка, трева или растение, които да лекуват безхаберие и алчност, но едва ли е случайно, че след това слънцестоене идва церителният Еньовден. Забелязах днес под прозорците на виолетовото бунгалото, в което живея сега, едно красиво синьо цвете. До преди потопа на къмпинга, влизах вечер и излизах сутрин от бунгалото, без да хвърлям поглед в околовръст. Тази сутрин тревожно открехнах пердето, за да видя има ли слънце и дали водата се е оттеглила в своите покои. Тогава пред очите ми се разкри пейзаж, сякаш излязъл от четката на Моне. Имах чувството, че за първи път виждам ярки цветове - толкова се бяха наслоили през последните дни влагата и сивотата в сетивата ми. И тогава видях цветето, всъщност билка. Навремето една приятелка ме научи да я разпознавам, защото помагала при запек. А запекът често е физическо проявление на страха от бъдещето, вкопчване в миналото, скъперничество, алчност, трупане на вещи като единствена сигурност, липса на истинска вяра в следствие на което - опит за прекомерен контрол. Все симптоми на съвременния човек.
Прочетох днес още за синята жлъчка - успокоявала централната нервната система, подобрявала работата на сърцето, церяла черния дроб, стомаха и далака, унищожавала микробите.
Тези дни Природата имаше тежко разстройство, може би защото трябваше да изчисти токсините, микробите и всякакви други боклуци, с които ние хората я задръстваме ежедневно.
Вероятно Господ си направи чай от синя жлъчка... Можем ли да го виним?
Къде трябваше Природата да изхвърли своите отпадъци след като застроихме нейните „тоалетни“, закопахме и прекъснахме нейната канализация и паразитно на неин гръб си случвахме алъш-вериша? И всички сме отговорни - и тези които даваха и тези които ядоха баницата.
Не можем да върнем загубените хора, не можем да успокоим безутешните им близки, не можем да съградим наново домовете им, защото домът не са стените, а хората между тях. Можем само да се молим за живите... и за собствените си души.
Не зная дали има лек за безхаберие, безчовечност и алчност. Но идва Еньовден.
Направете си чаша чай от синя жлъчка, дори да си мислите, че нямате нужда от това. Покрай разстройството някои хора могат да изхвърлят микробите на безотговорността и алчността. Също така, като страничен ефект, току виж се подобрила работата на „сърцата“ ни.
p.s. Ако пък не ви понася чая, посъзерцавайте лилавото бунгало. Цветовете също лекуват. Виолетовото е вибрацията на духовната трансформация, космическия поток, всеобщото възприятие на Бога и единството на земята и духа. Дано виолетовото попие в душите ни!
