45-годишната Стефка Тодорова от Поморие влезе в новините, след като предаде на полицията 1750 евро от контейнер за боклук. Тя намерила сумата, скрита в кутия за обувки, докато почиствала кош за отпадъци в района на училище. Стефка е чистачка от 30 години, живее бедно, сама отглежда двете си деца, но не се е изкушила да прибере тихомълком парите, макар да се равняват на доста нейни заплати.

Добрите новини дебнат отвсякъде, но как ги посрещаме?

Чета коментарите и не се изненадвам колко са противоречиви. Постъпката на жената се оценява от „изключително рядка и доблестна“ до „глупава и наивна“. Има и по-жлъчни заяждания. „Ами, то е ясно, че полицаите ще приберат парите“, казват едни. „Върна 2000 евро, а взе грамота, с която не може нищо да направи“, присмиват се други. „Откога ромите връщат пари?“, злорадстват трети. Има и теория, че чистачката нарочно е действала геройски, защото искала да стане известна.

Стефка обяснява простичко: “Как да взема пари, които не са мои? Как да ги харча? Аз съм вярваща“. Подобно нещо не й се случва за първи път. През 1996-та година тя намира 16 000 долара в центъра на морския град – и пак ги връща. Тихичко, без да я обсъждат в интернет.

Нейната съвест е чиста, собствениците на 1750-те евро са открити, случаят е приключен. Но, ако се сгледате по-внимателно, ще видите, че сагата „Обикновен човек върна намерени пари“ периодично се повтаря. Само имената на хората са различи.

Реакциите са същите – от „Браво, така се прави!“ до „Идиот, можеше добре да поживееш!“.

Най-известният пример е Никола Димитров - кантонерът от Курило, който един ден открил пръснати по релсите огромен брой банкноти. Мъжът със заплата от 240 лева се обадил на полицията, а те преброили 3 милиона лева – откуп за отвлечен бизнесмен. За награда Димитров получава часовник, мобилен телефон, парична премия и титлата „Рицар на годината“ за 2001-ва. Тогава Кольо Кантонера беше подиграван, че не е свил поне една пачка, а днес е просто пенсионер, който спи спокойно.

Така е по-добре. Така ще каже и Стефка от Поморие, и детето от Велинград, което върна 54 000 евро, и пенсионерът от Перник, предал на полицията 4-цифрена сума, и ученикът от Враца, занесъл на собственичката портмонето й с пари и лични документи, и още хиляди малки и големи хора, постъпили правилно. В село Паталеница, Тутракан, Димитровград, Пловдив, София...

Може би за тези хора чуждите пари и вещи не са „намерен късмет“. Вероятно те не знаят, че след 7 дни намерената вещ се смята за открадната. Надали са си правили тънки сметки дали банкнотите могат да се проследят, или кредитната карта, или скъпият телефон. Със сигурност обаче са чули и колко са човечни, и колко са глупави.

А, всъщност, те просто са реагирали нормално, човешки

Това се тълкува като „изключителен жест“, „гражданска съвест“, „доблестно дело“, „невероятна постъпка“ и „история с щастлив край“. Сякаш е някакво необичайно природно явление. Сякаш е екзотично стръкче цвят в сивото блато на злоба и отчуждение, където сме затънали. Сякаш нормалното е да не върнеш.

Честен съм, ама понякога и само малко. Дали?

Такива добри жестове се случват всеки ден. В обикновения живот служители на влакове и автобуси издирват собствениците на загубени портмонета, чанти с документи, лаптопи. В социалните мрежи има такива групи. В общинските администрации има такива структури. Иска се само малко усилие.

Всеки е намирал нещо чуждо. Сигурно и вие. Аз съм връщала мобилен телефон, лична карта, пари в магазин. Вярно, не съм намирала нито 3 милиона, нито дори хилядарка, но съм доволна, защото за някого и 10 лева, и един смартфон със строшен екран имат значение.

Глупаво ли е да върнеш намерени пари или вещи? Според мен не е. А според вас?

И изобщо, кога ще започнем да си говорим не за тези, които връщат, а за тези, които не го правят?

Автор: Виктория Димова