Галантният век - звучи така романтично. Особено за жените. Приказка за принцесата и прекрасния принц и тяхната красива любов.

Той е така възвишен и изтънчен, с благородни маниери и възвишени мисли, свири на кларинет и чете стихове. Тя се облича в красиви, пищни рокли с кринолини, обезпечена, независима, а животът ѝ е изпълнен с балове и амури. Галантният век - приказка ли е той или действително е съществувал?

За него мечтаят дами, пишат литератори и поети, изкуствоведи и занимаващи се с историята на костюма и музиката.

Историците знаят, че продължителността на тази мода на галантност е била 45 години /от 1725 до 1770г./. Има и мнения, че въпросната епоха е продължила чак до началото на Великата френска революция /1789г./.

Изтънчени кавалери с белоснежни перуки, дами с подчертани талии, лебедови шии и лекомислени бенки били изправени пред гилотината на Гревския площад в Париж. Така настъпил краят на Галантния век.

Представяне на младия Моцарт на Мадам дьо Помпадур във Версай

Галантният век сменил „Великия век” на Луи XIV и дошъл с Луи XV. На 15 години /1725г./ Луи се оженил за Мария Лешчинска, която била по-възрастна от съпруга си със 7 години. Но любезността на кралете се изразява в точност, не във вярност и лоялност.

При Луи XV наличието на фаворитки станало задължение на всеки аристократ. Появява се нов обществен идеал, свързан с изискано чувствено удоволствие. Самият крал имал скандален любовен живот и цял двор от метреси. И този двор бил избран и организиран от фаворитката номер едно на краля - Мадам дьо Помпадур.

Мадам дьо Помпадур / портрет от 1755г.

Разпуснатите нрави опаковали в красива дума - галантност /в превод от френски означава изискана вежливост и учтивост/. Кавалерът е бил длъжен да служи на една дама, удовлетворявайки всичките ѝ капризи, като това отношение е свързано с подчертан еротичен подтекст. За удоволствията обаче се плащало. Фаворитките на краля почти разорили Франция. Аристократичните любовници изпразвали хазната с балове, маскаради, скъпи дрехи, бижута и изискани дворци.

Средновековният култ към „Прекрасната дама” украсили в стоково-парични взаимотношения. Рицарят трябвало да извършва подвизи в името на дамата на сърцето си, а кавалерът да угажда на капризите ѝ изискано и щедро. Изкуството на флирта достигало небивали висоти - непринудена фриволност, „говорещи” бенки, езикът на ветрилата и на цветовете. Галантната дама и галантният кавалер били хора, безукорно следващи модата и безусловно приемащи моделите на поведение на „галантното” общество.

Истинският галантен човек жадува постоянен празник, маскарад, чувствени удоволствия, промени. И въпреки това непрекъснато му е скучно. За Галантният век, уморен и преситен от собствената си изкуственост, съвременните психолози биха казали, че е изпълнен с инфантилизъм – да получаваш удоволствие на всяка цена и да живееш не по стандарта си. Оттук и най-важната дума, характеризираща този период - каприз.

Мъжете започнали да приличат на жените - нежни, чувствителни, облечени в дантели и посипани с пудра. Жените от своя страна приличали на изящни статуетки - тънка талия, пудра и руж, кръгло лице и изискани дрехи, които не подчертават, а максимално прикриват естествените форми на тялото. Така се постигало максимално скриване на възрастта, а обилната козметика скривала лицето. Това били хора-кукли от куклен свят.

Хората на Галантния век скъпо заплатили за своят прекрасен живот, но останала приказката за благородни кавалери и прекрасни дами, красиви отношения и романтична любов.

Автор на статията: Оливера Арнаудова-Попова
Art studio-Decoupage forever / www.decoupage.ucoz.com
Facebook page: Decoupage forever
Facebook Group: Decoupage forever
Статията е компилация от различни преводни материали