Преводът от един език на друг не е проста работа, и за да се получи добре, преводачът трябва да владее и двата като родни. Той трябва да обясни на едни хора какво са искали да кажат други хора и то така, сякаш са си го казали сами на себе си. Не бива да се усеща тромавост, да има неразбиране или колебание. И това важи не само за литературата.
Преводът на продукт от един пазар на друг е също толкова труден. Първоначално той е създаден по правилата на тамошния пазарен език, със собствена граматика, словоред и всичко останало, и за да бъде адекватен на друг, трудно може просто да се хване и да се премести, да се сложи в кавички и да се публикува. Или може?
Ford решиха да опитат. Преди няколко месеца представиха Edge. Едър SUV с 2.0-литров дизелов двигател, 4х4 и много, ама много място между четирите си врати. Някои попитаха защо. Други отговориха: защото Х6, Х5, Q7, Touareg, CX-9. Защото това се купува.
“Планираме да продадем над 200 000 SUV автомобила в Европа през тази година – 200% ръст спрямо 2013 г. Клиентското търсене на SUV расте – за първи път миналата година SUV сегментът стана най-продаваният в Европа с 24% ръст на годишна база”, казват американците.
Edge съществува от 2006 година в САЩ, но преходът отвъд Океана започва 10 години по-късно. Днес Ръб (като ще превеждаме, да превеждаме) се прави в Канада и търсенето е толкова голямо, че във фабриката са решили изобщо да не си играят и да правят само най-високото ниво на оборудване с по-мощната версия на двигателя с 210 кс и автоматична скоростна кутия.
Ето я:
Беше в Солун, по работа, с четирима дребнави журналисти на тестдрайв, които я гледаха критично, но и те не знаеха защо. Първо им се стори излишно широка, после излишно висока, но през цялото време – излишно скъпа. Накрая млъкнаха и това беше най-умното нещо, което можеха да кажат. Защото щом за всеки влак си има пътници, ще се намерят и за тази кола, пък и странните обекти често се превръщат в най-желани именно заради странността си.
Edge стъпва на добре познатата платформа на Mondeo и S-Max, живее с 2.0-литров би-турбо мотор Duratorq, който също сме виждали в Mondeo, и е просто по-големият брат на Kuga, така че спокойно. Не се хвърляме в нещо, чак толкова невиждано и страшно. Силата му се разпределя между четирите колела със системата 4х4, която събира информация от 25 сензора и изчислява какво е сцеплението на всяко колело с пътя, като може да настрои въртящия момент в съотношение 50/50 между предния и задния мост за 20 милисекунди – 20 пъти по-бързо от човешко мигване. Тя пести гориво, пази от превъртане на колелата и намалява вредните емисии. Мерси.
Ако сте от онези, които си избират колата по други качества, нямащи нищо общо с механиката, логиката и разума, тоест – по красота, то трябва да ви изтъкнем, че Edge е хубав и на пръв поглед, и на второ докосване. Седалките са кожени, бутоните са приятно студени, а централната конзола е в черен пиано лак. Има ужасно много място за складиране на предмети, така че ако искаш да изгубиш нещо, просто го оставяш някъде в колата, даваш му няколко дни да отлежи, за да забравиш къде е, и после търсенето може да започне.
Има отопление както на предните, така и на задните седалки, подгряване на волана, което е велико за зимата, и панорамен покрив от два стъклени панела, като единият се отваря. Камерите са както за задно, така и за предно виждане, има система за паркиране, асистент за превенция на сблъсъци и засичане на пешеходци, който прилага спирачките при възможен удар с друг автомобил отпред и е проектиран да засича пешеходци на или в близост до пътя, като отново задейства спирачките при възможен сблъсък. Полезен е и индикаторът за обект в сляпата зона.
Но да се върнем на външния вид. В лицето прилича на американка, живяла едно лято във Франция – има внушително излъчване заради огромната трапецовидна предна решетка и в същото време, стилни LED светлини. От шофьорското място предният капак изглежда все едно колата е преяла, но задницата е толкова стилна, че веднага разбираш за каква става дума – оформена, пищна и с извивки.
Колкото до надписа от снимката, историята от пътуването е следната: сядаме в един ресторант на брега, очевидно рибен, очевидно семеен и очевидно тук правилото „клиентът винаги е прав“ не важи. Както и да е, сядаме, поръчваме, сочейки на сервитьора/собственика всичко, което е виждаме от съседната маса, и накрая питаме за кафе, а той отговоря: Но кофи, дис ис а фиш ресторант. Дали това ще е отношението и към новия Edge? Без американски коли, това е Европа? Не, не сме такива хора.