Ако в Холивуд церемонията по връчването на наградите „Оскар“ е най-голямото събитие в света на киното, в Европа най-обсъжданият и дългоочакван филмов форум със сигурност е провежданият през месец май филмов фестивал в Кан.

По това време на годината Лазурният бряг приютява някои от най-големите имена в кино бизнеса. За този и два други големи европейски филмови фестивала може да разберете повече от следващите редове.

Кан

Любопитен факт за това ексклузивно събитие е, че на него се допускат само лица, получили специална покана, и жителите на града, които имат право да си закупят билети.

Това обаче не означава, че случващото се на червения килим остава скрито за масовата публика. Всяка година хиляди журналисти от цял свят отразяват събитието, като през 2010 броят им е бил 3767, с което филмовият фестивал се нарежда на второ място сред събитията, получили най-голямо внимание в медиите, като е изпреварен само от Олимпийските игри.

Много често зашеметяващите дизайнерски тоалети и бижута, разхождани по червения килим от филмовите звезди, изместват фокуса от надпреварата между кино лентите. Организаторите определят като своя мисия „привличането на внимание върху филми с цел принос към развитието на киното, подмомагането на кино индустрията в световен мащаб и отдаване на почит към киното на международно ниво“. Мнозина обаче гледат на фестивала по-скоро като на модно събитие и възможност за продуцентите да направят реклама на своите филми, отколкото като на сериозно и престижно състезание между произведения на седмото изкуство.

Френският актьор Матю Алмалрик отбелязва, че „Кан е един цирк“ и че важното всъщност са актьорките умения на артистите, демострирани пред журналистите, а не тези, запечатани на кино лентата: „Промотирането на филма – това е моментът да покажеш, че си добър актьор. Трябва да накараш журналистите да повярват, че това, което им казваш, е предназначено специално за тях и че никога не си го казвал преди, макар и за пореден път говориш за един и същи филм“.

Фестивалът често става арена на редица скандали. Миналата година например широко дискутиран бе слухът, че жени, които не носели обувки на висок ток, не били допускани на прожекциите.

В тазгодишното издание противоречията започнаха още с откриването на фестивала, на което преди прожектирането на новата лента от Уди Алън “Café Society“, водещият си направил дръзка шега с обвиненията към режисьора за сексуален тормоз над доведената му дъщеря: „Хубаво е, че снимате толкова много филми в Европа, въпреки че в САЩ не сте подсъдим за изнасилване“.

Каквито и противоречиви отзиви да предизвиква, парадът на суетата и стила в Кан едва ли скоро ще бъде лишен от славата си на най-пищното и елегантно кино събитие на Стария континент.

Венеция

Филмовият фестивал във Венеция е най-старият в света. Първото му издание е през 1932 година, а негов основател е бил самият Мусолини. Осъзналал потенциала на киното като средство за политическа пропаганда, Мусулини бил твърдо решен да промотира италианското кино предвид нарастващата популярност на холивудксите продукции.

Поради покровителството на италианския диктатор през първите няколко години победителите били, разбира се, предимно италиански и германски продукции. Смята се, че фестивалът в Кан се е зародил именно като отговор на субективната селекция във Венеция.

Макар и вече да не се асоциира с политическа пристрастност, и до днес фестивалът демострира пренебрежително отношение към Холивуд. Организаторите на фестивала се гордеят с това, че той е предназначен за интелектуалци и любители на не толкова комерсиалното кино. Неслучайно саркастичните шеги по адрес на Холивуд по време на благодарствените речи са се превърнли в неписана традиция за победителите.

Много от заглавията, надяващи се на номинация за „Оскар“, предпочитат да бъдат предсавени на провеждащия се почти по същото време фестивал в Торонто. През 2014 година обаче именно във Венеция е премиерата на „Birdman“, който впоследствие печели наградата на Академията за най-добър филм.

Инетересн факт е, че през 2007 организаторите въвеждат специална категория за филми на хомосексуална тематика, а през 2009 в отделна категория се състезават и 3D филмите.

Берлин

„Берлинале“ се провежда от 1951 година насам, като от 1978 година месецът, в който се състои, е февруари. Фестивалът в немската столица няма нищо общо с пищността на този в Кан. В кино средите се шегуват, че студенто време в Берлин е причината звездите да не проявяват голям интерс към наградите „Златна мечка“ и „Сребърна мечка“.

Събитието се различава от това в Кан и в още един аспект: всеки, който иска да посети фестивала, е свободен да си закупи билет. Всъщност „Берлинале“ е най-посещаваният кино фестивал, като през 2014 броят на продадените билети достига 325 000.

Една от отличителните черти на „Берлинале“ е славата му на политически фестивал. Той се гордее с това, че предоставя поле за дискусия на различни наболели политически и социални проблеми. „Това е част от ДНК-то на фестивала“, казава директорът на кино форума в Берлин. Една от основните цели на събитието е промотирането на междукултурното разбирателство и толерантността. Тази година мотото на фестивала бе „Правото на щастие“, като във фокуса на програмата бе съдбата на бежанците.

Автор: Ивана Апостолова