Сид Азми е 33-годишна дама, израстнала в семейство на малайски мюсюлмани в Сингапур, които винаги са възприемали секса за смущаваща тема, недостойна за обсъждане.

След като завършва училище, Азми се премества в САЩ, за да продължи образованието си, последвано от 7-годишна успешна кариера. Тогава тя прави рязък завой в професионалния си път.

Всичко започва, когато една вечер й е бил необходим лубрикант, но наоколо не е имало нито един магазин, който да предлага подобни продукти. С времето тя решила да отвори собствен секс бутик в квартала, в който живее. И тъй като в най-ключовите си години, когато вече е трябвало да започне половия си живот, не е получила необходимата информация за това, Сид решила да създаде място, където да се говори свободно за секса и младите хора да се сдобият с достатъчно знания и сексуална култура.

Благодарение на находчивостта и упоритостта си Азми успяла да отвори магазин Please в Ню Йорк, дори без помощта на спонсор и бизнес партньори. В бутика могат да бъдат закупени скъпи свещи, бельо, всякакви секс атрибути и ръчнонаправени играчки, както и образователни книги, засягащи всякакви теми, свързани с половия ни живот.

"Когато комуникираме с други хора, научаваме изключително много нови неща. Магазин Please е мястото, на което можете да задавате всякакви въпроси. Не искам да имам много продажби, искам хората да бъдат по-образовани и да си обменяме опит. Това е много по-ценно. Докато растях, сексът беше забранена тема в семейството ми. Не ми беше позволено да задавам "неудобни" въпроси. Още в училище, благодарение на това, че съученичките ми бяха от много краища на света, изповядваха различни религии, имаха и различна култура, започнах да осъзнавам, че знам много малко за секса. Тъй като съм широкоскроен човек и обичам да се сприятелявам с другите, научих много неща като най-важният урок беше да не съдя другите. С времето и разговорите разбрах, че сексът не е нещо срамно и дори натрупах познания, благодарение на опита, който другите споделяха с мен. След като завърших гимназия, ми се налагаше известно време да ходя на работа на три места, за да събера пари и да продължа образованието си в САЩ. Усещах, че е време да стана самостоятелна и решението да замина го взех сама. Първоначално като споделих с родителите си, че ще напускам страната, те не ми повярваха, защото това не е обичайно за мюсюлманските семейства, не може една жена просто да си вземе куфарите и да изчезне. Те така и не ми повярваха до деня, в който заминах. Много силно исках да видя какво е да живеещ в САЩ, толкова се вълнувах. Щом пристигнах посетих Ниагарския водопад, Торонто и Бостън, където се чувствах прекрасно. Там изживях и първите си романтични преживявания. Запознах се с едно симпатично момче от университета, в който учех. Излизахме, целувахме се, хапвахме в Dunkin' Donuts и с него отидох на бар за пръв път в живота си. Това беше голяма крачка за мен, до този момент мислех, че баровете са мръсни и опасни места, на които ходят само пропаднали хора. Не подозирах, че човек може да се забавлява така. В крайна сметка родителите ми ме подкрепиха и се съгласиха да ми помагат с таксата за университета. Всъщност дори бяха много щастливи от факта, че искам да се развивам и имам силна амбиция. Освен това имах нужда да се почувствам свободен и отговорен за себе си човек. Щастлива съм, че имах късмет и срещнах много важни хора в университета, които бяха полезни в развитието ми, така че започнах хубава работа, още докато следвах. Професията ми беше тежка, занимавах с химиотерапия и постоянно се сблъсквах с жени, които имаха рак на гърдата или на шийката на матката. Беше ми интересно да разбера как се чувстват дамите, които вече нямат една гърда и как възприемат тялото си сега. Разговаряхме много и от тях научих наистина важни неща. Всичко, случващо се около мен беше толкова различно и забързано, но точно от това имах нужда тогава. В тези години израстнах много и тогава за първи път посетих секс шоп. Започнах да се интересувам от секса и да наваксвам знанията, които са ми липсвали до момента. Първоначално ми беше странно да търся информация и да посещавам подобни места, но интересът ми към отношенията между мъже и жени се засилваше все повече. Започнах да мастурбирам и дори си купих вибратор. Имах полови контакти с различни мъже, но това не ми попречи да се развивам и професионално. Дипломирах се с отличие, имах хубава работа и след време си намерих и приятел. А историята за отварянето на секс бутика е следната:

Една вечер с приятеля ми трябваше да посрещаме гости и аз се бях напрегнала покрай приготвянето на вечерята. Просто в този момент имах спешна нужда от секс, за да се успокоя. Казах на половинката си и започнахме да се заиграваме. Когато дойде време за акта, осъзнах че ни е свършил лубрикантът. Аз не използвам обикновен лубиркант, тъй като съм много податлива на гъбични инфекции и ми беше необходим лубрикант от секс магазин, а не такъв, който се продава в супермаркета и съдържа глицерин. И дори най-близкият секс магазин беше твърде далеч и ми беше невъзможно да отида. В този момент си казах, че трябва да отворя секс бутик в квартала, в който живея. Не исках да го правя, само за да имам откъде да си взема лубрикант, а за да помогна за развитието на сексуалната ни култура. Била съм жертва на сексуален тормоз преди години и знам, че жените, пострадали от подобно нещо, се чувстват виновни и нямат желание за пълноценен полов живот. Иксах да помогна и на тях, а не просто да продавам секс играчки. Мисля, че е време хората да променят начина, по който мислят и по който говорят за секса. Винаги съм се опитвала да открехна другите да говорят с мен на тази тема, за да науча повече неща. Дори атмосферата в магазина е светла, с големи прозорци, вместо с неонови светлини и тъмен интериор. Не беше никак лесно започването на подобно начинание, тъй като много хора и най-вече банките, които очаквам да ми помогнат, не гледат с добро око на идеята. Когато отивах да изтегля кредит, трябваше да излъжа, че парите ми трябват, за да отворя аптека. Никой, който знаеше с какво се занимавам, не искаше да застане зад мен, но аз не се предадох. Напуснах работа, защото нямах време за всичко. Бях се фокусирала изцяло върху отварянето на магазина. Посещавах най-различни секс магазини, събирах мнения и впечатления. Разучих всичко необходимо, така че артикулите в бутика ми да са качествени. Исках стоката ми да е полезна, на добри цени и да е проверена.

Имах и помощници, с които дискутирахме кои книги да продавам. Подготовката ми отне няколко месеца и през март 2015 година отворих Please. Първите два-три месеца положението беше отчайващо. Посетителите се възмущаваха, защото отвън бутикът не прилича на магазин за секс принадлежности и бързо излизаха през вратата. След време за щастие бизнесът потръгна, благодарение на местните вестници и списания, които ме подкрепиха. Някак си успях да спечеля доверието на хората и се сприятелих с тях. Разговаряхме, обменяхме опит, никога не съм се притеснявала да споделям факти от половия си живот. Случвало ми се е да дойде момиче, което да ми каже: "Ще купя първия си вибратор" и аз да отделя около 30 минути, за да й помогна с избора. Съвсем скоро спрях да бъда цял ден в магазина, вече можех да наема продавач и започнах да провеждам класове, свързани със сексуалната култура, включително и как да разговаряме с децата си на тази тема.

Няма да забравя как малко преди да отворя магазина се обадих на майка си, за да й кажа. Тя се възмути, каза ми: "Това е срамно! Не ми се обаждай и не ми говори за това повече." Два месеца по-късно дойде да ме посети и дори пожела да посети бутика. С вълнение й обясних, че това не е долнопробно място, а че целя да помогна на хората да се образоват, нещо което на мен винаги ми е липсвало и че им помагам да разрешат важни проблеми. Накрая тя ме погледна и ме поздрави, за това с което съм се заела. И до днес, когато се прибирам в Сингапур, тя не желае да говорим за това, но всъщност се гордее с мен и дори е споделила с приятелките си.“ споделя Сид Азми.