Екатерина Захариева, бивш министър на правосъдието в кабинета "Борисов 2" и водач на листа на ПП ГЕРБ за Пазарджик, споделя с читателките на Woman.bg как съчетава личния с професионалния живот, кой се грижи за външния й вид и как се освобождава от стреса.

-Г-жо Захариева, имате много натоварен график. Как успявате да съчетаете личния и професионалния начин на живот?

-Аз винаги съм била натоварена, още отпреди да стана министър. Така че съм се научила да балансирам. Няма как да си успешен в професионален план, ако не отделяш време и за личния си живот. Разбира се, не колкото ми се иска. Когато човек е организиран обаче, някак успява да се справи. Благодарна съм на съпруга си, че не ме упреква за това, че нямам достатъчно време на семейството. Няма как да си успешен, ако вкъщи те упрекват. Така че успявам да балансирам с пълната подкрепа на семейството си.

-Как успявате да поддържате този безупречен вид?

-Спортувам. Истината е, че моята антистрес терапия е спортът. Винаги намирам време за спорт, старая се 3-4 пъти да спортувам седмично - да тичам или да посещавам някоя зала. Обичаме да ходим на планина. С мъжа ми обожаваме тежките походи - на високо, на стръмно. Лятото, разбира се, обичаме да ходим и на море. Нашите почивки са интензивни – движим се много, учихме се и да караме кайтсърф, например. И двамата имаме голям стрес, който преодоляваме именно с много движение.

-На кого разчитате за визията си?

-Никога не съм имала консултант. Разчитам на себе си, на своя вкус. Дори понякога са ми правили забележка, че се появявам по телевизията с къс ръкав. Но това си е моят стил, винаги е бил такъв.

-Кое е любимото ви място в България?

-Ооо, много са. Много обичам планините. Имаме страхотни планини и то много близо до София. На един час път сме от Рила. Обожавам българската природа, пътуваме много, дори просто за един ден. Обичам цяла България...

-Светът щеше да е по-добър ако...

-Ако хората не се страхуваха. Присъствах в Бургас по повод 8 март на един разговор за жените. Получих много интересен въпрос - „Ако имахте вълшебна пръчка, какви желания бихте поискали да ви изпълни?“. Не бях мислила – но желанието ми бе това – хората да не се страхуват. Ако хората не се страхуваха, светът щеше да е по-добър. За съжаление това, което виждаме в световната политика, не само в България, е заиграване именно със страховете на хората. Много интензивно при това през последните години. Ние, българите, обаче не сме страхлив народ.

По материала работиха Мария Николова и Галя Георгиева