Чували сме за хора, при които вестта за края на Втората световна война достига късно, години след прекратяването на въоръжените действия. Чели сме за японския войник Шоичи Йоко, който се крие в джунглата в продължение на 28 години след края на конфликта, също без да разбере, че тази грозна страница от човешката история е отдавна затворена.
Сега обаче ще ви разкажем една невероятна история за цяло семейство, което живее в пълна изолация в сибирската тайга повече от 40 години и което до 1978 г. не е чувало за войната и за кацането на Нийл Армстронг на Луната. Регионът е труднопроходим и определено не се отличава с условия, подходящи за живот. Средната температура е минус 5 градуса по Целзий, а летата не траят дълго. През 1933 г. например там е измерена рекордната температура от минус 67 градуса.
Фамилията Ликови, староверци, е открита в пустошта чак през 1978 г. от руски геолози.
Агафия Ликова
Те живеели в пълно отшелничество на 240 км от най-близкото населено място в местност, която никога преди това не била изследвана. Ликови потърсили усамотение в безбрежната пустош през 1936 г., след като братът на главата на семейството Карп Ликов бил убит от съветски патрул.
Семейството - Карп, жена му Акулина и двете им деца Савин и Наталия, живеело в дървена колиба само на няколко километра от границата с Монголия. По-късно в пустошта се родили и Дмитрий (1940 г.) и Агафия (1943 г.). Отшелниците имали молитвени книги и стара семейна Библия, от които децата се учели да четат и пишат. Хранели се с горски плодове, отглеждали си зеленчуци и сами си шиели дрехите. Научили се да ловуват без пушки. Малкият Дмитрий станал толкова издръжлив, че можел да излезе на лов бос през зимата.
През 50-те години животът им станал много тежък, дълго време те били принудени да гладуват, в резултат на което починала майката Акулина и оставила мъжа си заедно с 4-те им деца.
През 1978 г. геолозите открили семейство, живеещо в средновековни условия. Карп Ликов приветствал чужденците, но отказал всичко, което те му предложили. Приел само сол-не бил я вкусвал повече от 40 години.
Тогава учените разбрали, че семейство Ликови не знае нищо за Втората световна война, нито пък за кацането на човек на Луната. След като разчупили леда, геолозите успели да покажат на семейството чудесата от модерния свят. Възрастният Карп бил изключително впечатлен от новите неща, които му показали. „Това, което най-много го впечатли, бе целофанът“, разказва един от репортерите за първоначалната реакция на Ликов. „О, Боже, какво са измислили – стъкло, но се мачка и огъва“, възкликнал Карп.
През есента на 1981 г. три от децата на Карп починали – две от бъбречна недостатъчност, едно от пневмония. Главата на семейството издъхва през февруари 1988 г. Агафия остава да живее сама и многократно отказва да се премести. През 2014 г. тя написа писмо, в което призова всеки, който има възможност, да й се притече на помощ, тъй като здравето й се влошава.
