За повечето хора Лондон е мечтана дестинация за туризъм, а и не само. Разхождайки се из този космополитен град, рядко можеш да срещнеш истински лондончанин. Индуструално развита страна като Великобритания се е превърнала в дом за хора от цял свят. Да, положителните страни на живота там са десетки, но аз, като турист и човек, който често пътува по един или друг повод до Лондон, имам малко по-различна представа за иначе толкова очарователния на пръв поглед град.

За целта ще ви разкажа впечатленията, които събрах от последното си посещение там миналата седмица.

Тръгваме с моята приятелка от София с безумно ранния полет на известна low cost авиокомпания, предвидливо екипирали се с най-дебелите възможни катове дрехи и удобни и топли обувки. Самолетът е пълен, както обикновено. През целия път не се чува нито дума. Всички спят. Та нали са станали в 3:00 часа сутринта, за да живеят един нормален живот със заплатите, които получават в лири. Кацаме благополучно и навреме на летището в Лондон, вали и духа пронизващ вятър. Каква изненада! Слава Богу, имаме човек, който ни чака с кола и за не по-малко от час и половина стигаме до Актън – квартал в западната част на Лондон. Дотук добре. С течение на времето осъзнавам, че сякаш е прекалено тихо и спокойно. И наистина, по улиците почти не можеш да видиш жив човек. От колата в магазина и от магазина в колата. Това е ежедневието на иначе симпатичните лондончани, след като се върнат от работа.


Актън, Лондон

На следващия ден решаваме да отидем до близкия мол, за да разгледаме така популярните евтини и качествени английски стоки. Не си купуваме дневна карта за скромните 12 паунда, тъй като няма да обикаляме много с метрото, а залагаме на еднократен билет. Отиваме до съответните машини, за които ти трябва поне едно висше образование да избереш желаната от теб услуга и с неохота даваме по 6 паунда за билетче. 6 паунда! Това са 13 лв. и 36 стотинки! Вече сме напълно убедени, че лондонското метро е едно скъпо и недотам приятно изживяване. За стоките в мола ще ви разкажа някой друг път, тъй като темата е дълга, но само ще спомена, че не си купихме абсолютно нищо. Изводите оставям на вас.


Втори ден в Лондон. Какво да направим, за да изкараме един страхотен ден? Решението е само едно – да избягаме извън Лондон! Качваме се на колата и отпрашваме за Брайтън, нищо че е началото на март и температурите едва достигат 6 градуса. За наш късмет това е единственият слънчев ден от едноседмичната ни почивка и стоте мили път до там определено си заслужаваха.

Брайтън е разположен по южното крайбрежие на Ла Манша и е известен курортен и университетски град. Въпреки, че не е сезон за плажуване, крайбрежната ивица беше пълна с групички младежи, които се смееха, пиеха бири или просто седяха на камъните (там пясък няма, да не си помислите нещо друго) и гледаха безкрайния хоризонт. Студеният бриз от океана ни пронизваше през цялото време, добре че якетата ни имаха качулки. В противен случай щяхме да се приберем в България поне с по една пневмония.


Брайтън

Най-известната забележителност в Брайтън, която привлича хиляди туристи, е Кралският павилион, псевдо-ориенталски дворец на насладите, построен през 18-и век от тогавашния принц, а по-късно и Крал Джордж IV. Докато е още принц, Джордж използва всеки удобен момент, за да избяга от тираничния си баща, Джордж III Лудия и да отиде в Брайтън при своите любящи чичовци. За разлика от баща си, който е бил изключително консервативен, младият принц се слави с любовта си към виното, музиката, храната и жените (имал е много любовници). Джордж IV свири на роял и се интересува от архитектура, като той е основният „виновник“ за натруфения изглед на двореца с едничкия мотив да дразни баща си. Куполите и причудливите минарета по фасадата те отвеждат в далечна Индия, а щом прекрачиш прага на сградата, можеш да се насладиш на пищен интериор в китайски стил. Кралица Виктория и нейният съпруг Алберт са били чести гости на Кралския павилион, но постепенно спират да го посещават и в момента той е отворен само за туристи.


Кралският павилион в Брайтън


Автор: Ивет Узунова