Едни от най-популярните съвременни наркотични вещества някога са били широко използвани и общодостъпни, разбира се, под името „лекарства”.

Какво различава разрешеното от забраненото хапче и как се е стигнало дотам? Кой е синтезирал най-силния познат наркотик, станал причина за гибелта на хиляди хора? Кой решава да разреши или забрани употребата на някои вещества и защо?

Ето ви една ситуация: Влизате в аптека. След обичайното „Добър ден” правите своята поръчка: Един хероин от „Байер”, моля. Аптекарят ви снабдява със стъклено шишенце с белезникава субстанция в него и вие напускате доволни и щастливи.

Звучи невероятно, нали? Е, да, но в тази ситуация не е имало нищо странно, и то в недотам далечното минало. Този пример не е единствен.

Трябва ли в такъв случай да се притесняваме от някой нежелан страничен ефект, когато приемаме лекарства, имайки предвид историята?

За да си отговорим, нека разгледаме някои от тези по-особени „лекарства“.

Годината е 1897. Феликс Хофман, работещ за фармацевтична компания, позната днес като „Байер”, под мъдрото ръководство на своя началник провежда ацетилиране на морфин с цел получаване на кодеин – морфиноподобно вещество, но далеч по-слабо и по-малко пристрастяващо. Макар и с благородна цел, е синтезиран диацетилморфин, или иначе казано – хероин, което се превръща и в търговско название на препарата.

Новата синтетична гордост на компанията се предлага на пазара както като заместител на морфина, така и като много надеждно лекарство срещу кашлица. Ето защо са давани „конски дози” хероин на деца – не само за успокояване на кашлицата, но и за приспиване или усмиряване на по-енергичните малчугани. „Ако искате мирно и спокойно дете, тъпчете го с хероин.”

Препоръчван е и като силен анестетик при травми, постоперативна болка, болка, причинена от инфаркт на миокарда, както и такава при последен стадий на рак и други заболявания с мъчителен летален изход.

Интересен факт представлява разпространението до ден днешен на хероина под наименованието диаморфин за медицински цели, и то в страни като Обединеното кралство например. Разбира се, под сериозни мерки за контрол.