Дискриминация, унижение, ниско заплащане, морален тормоз, ограничено професионалното развитие, липса на работа и предизвикателни условията на труд... Какво още може да понесе една жена по пътя на своята професионална реализация? Какво повече може да направи тя, ако е инвалид?!

Защо не говорим по въпроса за тези жени, които въпреки физическото, сетивно или умствено ограничение искат да се развиват и упражняват дадена професия? Неудобен въпрос, нали!

Ситуация, пред която се изправяме днес, защото светът е пълен със силни жени, които заслужават много повече от това, което им се дава.

Колко от нас имат за идол жена-инвалид? Въпросът е реторичен.

Да, рядко се говори за тях, затова е трудно да ги назовем. Кои са те? Те са истински. Въпреки, че тазгодишно проучване сочи, че жените-инвалиди са досущ фантомите на съвременния трудов пазар, те съществуват и искат да работят, да се развиват професионално редом с останалите мобилни кадри. Резултатите изтъкват процент на активни инвалиди, който е предимно съставен от мъже. Къде са жените?

Това е повече от социален въпрос. Ситуацията, в която се намират жените с увреждания е въз основа на политическите и медиини гледни точки, които обръщат поглед встрани, избягвайки прекия контакт със ситуация, която е повече от смущаваща. Ако в настоящия момент 10% от мъжете-инвалиди (от общо 21%, записани в бюрото по труда) са обявени за активни, то единствено 1% от 14-те процента жени е официализиран. Отново сме свидетели на дискриминация към жените, която е без почва.

Докато в държави като Франция и Великобритания хората говорят, стремят се да променят съдбата на тези души, които са много по-големи от повечето хора по света, ние в България какво правим? Тези жени са майки, дъщери, съпруги... и са живи.

Водени от силното си чувство за справедливост, се вдъхновихме от това, което се случва в чужбина, и смело споделяме, че би било хубаво да се изгради система, която да позволява системно разглежда на мъжете и жените-инвалиди на трудовия пазар, да се поощрява професионалното им развитие чрез специфични програми и да се дава глас на всички тези, които макар "невидими" - живеят.