Шокът, който ме връхлетя като яростна мълния от ясно небе, когато чух за случващото се на територията на нашата мила майка България, ме разтърси и предизвика у мен такъв смут, че не издържах да не излея тук негодуванието и гнева си. Става дума за порочната и жестока практика у нас починалите в болница по време на раждане бебета да се изхвърлят на... боклука!

Силното ми раздразнение и негодувание от случващото се ме провокира да потърся повече информация по въпроса и да остана още по-ужасена и... потресена. Оказва се, че в България и в българските болници съществува практика при раждането на мъртво бебе то да бъде третирано като... "биологичен отпадък"?! Акушерката завива в хартия и изхвърля в кош малкото създание или го изгаря в екарисаж, заедно с другите болнични остатъци. Мъртвородените не се дават на родителитe с обяснението уж да им се спести травмата от вида на починалото бебе?! Обяснението за това (зло)деяние e, че мъртвородените не могат да бъдат погребани, защото не са "правни субекти", т.е. нямат вписани имена и ЕГН-та. Те са просто и само един обикновен и нищожен “биологичен боклук“?! Подобна гнусна практика - всички тези бебета да бъдат изгаряни или изхвърляни като една обикновена опаковка от вафла в контейнер за смет - не съществува в нито една от останалите страни-членки на Европейския съюз!

И само си представете! Всичко това заради абсурдните текстове в Закона за гражданската регистрация и в Наредба № 2 от април 2011 г. за здравните наредби към гробищните паркове, погребването и пренасянето на покойници, изискващи наличието на акт за раждане и акт за смърт, ЕГН и име, за да се случи погребение или кремация.

Добрата новина е, че през юли 2015 г. по инициатива на група неправителствени организации бяха внесени промени в Закона за гражданската регистрация, които бяха приети окончателно. Законопроектът предвижда препис-извлечение от акта за раждане на мъртвородено дете да представлява разрешение за погребение. Той ще се съставя въз основа на писмено съобщение, не по-късно от 48 часа от настъпването на раждането. Според новото правило обаче децата, които се раждат под 800 г и преди 26-ата гестационна седмица, ще се считат за абортирани, дори и да са живи и да имат шанс за оцеляване, ако не преживеят три дни. Живородените бебета, починали малко след раждането обаче за жалост отново се оказват със статут "биологичен отпадък".

Според официалната статистика в България годишно се раждат поне 6000 недоносени бебета – това са около 10% от всички родени деца - в това число и около 600 мъртвородени бебета. Вместо да се започне сериозна дискусия по проблема и да се потърси причината за нарастващия брой недоносени и мъртвородени деца у нас, държавата предпочита да абдикира от него, замаскирайки проблема с подобни закърпени с бели конци разпоредби.

Лично за мен, от позицията на майка, този факт е недопустим от гледна точка на човешкия морал. И ще си позволя да коментирам защо. Първо, подобно възмутително явление съществува само и единствено у нас! Второ – елементарната етика ни подсказва, че в обществото ни има нещо много сбъркано и гнило, и това, което се случва в много болници и родилни домове в страната ни е само един малък пример от всички онези абсурди, които ни заобикалят ежедневно. А това означава, че всеки един от нас е отговорен за случващото се в тази страна. И трето – оставам изумена, дълбоко огорчена, потресена от безсърдечието на хората, работещи във всички онези институции, отговорни за цялата тази абсурдна и тъжна картина. Няма по-голяма жестокост от моралното бездушие и нехайство към мъката и болката на родителите по изгубената рожба.

Бездушието и незачитането на човешкия живот, безразличието към мъката по най-милото и скъпо за всеки човек същество – неговото дете – всичко това би могло да бъде завинаги заличено, стига да се направи само едно единствено мъничко нещо – родилен акт. Създаването на един такъв документ за всяко едно появило се на белия свят създание, без значение дали живо или мъртвородено, и независимо от неговата възраст, би могло да преобърне и да сложи завинаги край на тази нехуманна и зловеща практика!

Съгласете се, че при наличието на такива недомислени правила, написани черно на бяло и съставляващи част от други такива у нас, звучащи не по-малко абсурдно от тези, няма как да се чувстваме горди, че сме българи. Недомислици, които директно изпращат нещастните починали рожби не в ръцете на опечалените им родители, а... на бунището! Нашите мъртвородени бебета си отиват така, сякаш никога не са били, не ги е имало и няма да ги има, така сякаш никога не сме ги желаели, не сме ги очаквали с безумен копнеж, сякаш никога не сме ги обичали. Отиват си като... боклук! Без изконното човешкото право да бъдат изпратени, така както го заслужава всяко едно човешко същество на този свят!