"...А може би не сме конструирани да живеем "тук и сега". Нашите осъзнати настоящи моменти са редки, кратки, изплъзващи се... и вероятно така трябва да бъде от еволюционна гледна точка. Опитът да сме винаги концентрирани „тук и сега“ може да се окаже опасно състояние. Спрем ли да пребиваваме, от време на време в миналото, губим ценната обратна връзка на опита. Ако откажем да навестяваме бъдещето, то тогава няма да има стремеж за постигане и развитие. Свръхдозата от „тук и сега“ може да убива. Вероятно Животът очаква от нас да овладеем изкуството на жонгльорството. Това означава да не задържаме прекалено дълго в ръцете си никоя от трите топки на времето - минало, настояще и бъдеще. Направим ли го, отпадаме от играта."

А. Тодорова