"Джон е от типа хора, които обичаш да мразиш. Той винаги е в добро настроение и винаги има нещо позитивно за казване. Ако някой го попита как е, той би отговорил така: "Ако можех да съм по-добре, щях да се раздвоя!" Той бе роден мотиватор. Ако някой от служителите му имаше лош ден, Джон бе там казвайки му как да гледа от положителната страна на ситуацията.

Tози негов стил ме направи любопитен, и един ден отидох при него и му казах: "Не разбирам! Не може да си позитивен човек през цялото време. Как го правиш?" Той ми отговори: "Всяка сутрин се събуждам и си казвам: имаш два избора днес. Mожеш да избереш да бъдеш в добро настроение или ... можеш да избереш да бъдеш в лошо настроение. Избирам да бъда в добро настроение. Всеки път когато се случи нещо лошо мога да избера да бъда жертва или... мога да избера да си извадя поука. Избирам да извадя поука. Всеки път когато някой дойде да ми се оплаче мога да избера да приема оплакването или.. мога да посоча позитивната страна на живота. Избирам позитивната страна на живота."

"Да бе, не е толкова лесно", възразих аз. "Напротив" - каза той. "Животът е въпрос на избори. Когато разкараш глупостите, всяка ситуация е избор. Избираш как да реагираш в ситуациите. Избираш как хората влияят на настроението ти. Избираш да бъдеш в добро или в лошо настроение. Изводът е: Ти избираш как да живееш своя живот." Замислих се над това, което той ми каза.

Скоро напуснах фирмата за да започна свой собствен бизнес. Загубихме връзка, но често се сещах за него, когато правех избор за живота си. Няколко години по-късно чух, че е претърпял сериозен инцидент, падайки от около 20 метров стълб. След 18 часа операции и седмици интензивни грижи, той бе изписан от болницата с прътове, поставени в гърба му. Видях го около 6 месеца след инцидента. Когато го попитах как е, той отговори: "Aко можех да съм по-добре, щях да се раздвоя. Искаш ли да видиш белезите?" Отказах, но го попитах какво се е въртяло в ума му по време на инцидента. "Първото, което ми мина през главата бе благополучието на дъщеричката ми, която скоро щеше да се роди"- отговори той. "После, както си лежах на земята, си спомних, че имам два избора: мога да избера да живея или... мога да избера да умра. Избрах да живея." "Не беше ли изплашен? Не изгуби ли съзнание?"- попитах. А той продължи: "..парамедиците бяха страхотни. Не спираха да ми повтарят, че ще бъда наред. Но когато ме докараха в спешното и видях израженията на лицата на лекарите и сестрите наистина се изплаших много. В техните очи четях "той е мъртвец". Знаех, че трябва да направя нещо." "И какво направи?" "Ами, имаше една едра сестра, която крещеше въпроси по мен. Тя ме попита дали съм алергичен към нещо. "Да" - отговорих. Докторите и сестрите спряха да работят и чакаха да им отговоря. Поех си дълбоко въздух и изкрещях: "Към гравитацията!" Докато те се смееха им казах: "Избирам да живея. Оперирайте ме като жив, а не като мъртъв."

Той оживя не само благодарение на уменията на докторите, но и заради изумителната си нагласа. Научих от него, че всеки ден трябва да избираме да живеем пълноценно. Нагласата, в края на краищата, е всичко. Следователно не се тревожете за утре, утре-то ще се тревожи само за себе си. Всеки ден има достатъчно проблеми сам по себе си. (Матей 6:34)"

И ВСЕ ПАК - ДНЕС Е УТРЕ-то, ЗА КОЕТО СТЕ СЕ ТРЕВОЖИЛИ ВЧЕРА.