Има хора, на които тайничко се възхищаваш. Разглеждаш техни снимки, интересуваш се от начина им на живот, не проумяваш как могат да бъдат толкова харизматични и вдъхновяващи.

А когато към това добавиш и факта, че изглеждат невероятно и на драго сърце ти разказват как и ти можеш да бъдеш по-добрата своя версия, тогава привързаността към тази персона става силна, почти пораждаща зависимост.

В случая става въпрос за момиче на име Инес Субашка, която ще определя цитирайки сестра ми и нейната първа реакция, след като ѝ пратих да прегледа блога Inspiredfitstrong.com - “Секси, атлетична мацка - много увлекателно пише, надъхва те... Доста начетена ми се струва, сладка, чаровна и... Абе, нормално ли е да яде толкова много и да изглежда така?“

Разберете повече за Инес в интервюто, което я помолих да даде за вас, мили момичета, и сравнете описанието си за нея с това на сестра ми.

А междувременно имайте предвид, че можете да се абонирате за нейния авторски IFS Journal, който има мисия и тя е всеки месец да се грижи за вашата фигура, здраве, храна, да дава съвети, факти и принципи относно начинанието „Здрав дух – Здраво тяло“.

Инес е страхотна, запознайте се с нея и ѝ се доверете!

Разкажи ни за себе си, Инес?

Първо, благодаря за поканата и възможността да стана част от прекрасното ви виртуално общество. Ще се опитам да се представя накратко, макар че обожавам да пиша и ми е трудно да пресъздавам необятните си мисли и вълнения в кратки, точни и ясни изречения. Аз съм от хората, които вярват - в себе си и в безграничния потенциал на всеки един от нас. Вярвам, че няма ограничение за мащабите, в които можем да мечтаем, че е неприемливо да сме способни на толкова много, а да ограничаваме живота и целите си и да се опитваме да ги натъпчем в миниатюрната „кутийка“ на „възможното“. Живея, за да черпя смисъл - за собствения си живот и за живота на тези, които също са повярвали в себе си. Опитвам се да запозная колкото се може повече хора с осъзнатия начин на живот. Този, в който осъзнаваш, че успехът в кариерата, връзките и всяко едно начинание минава първо през грижата и уважението за самия себе си. Осъзнатият начин на живот, в който всеки твой избор се основава на това да правиш най-доброто за себе си и тялото си, защото си разбрал, че най-ценният ресурс е здравето. Вярвате или не, можете да постигнете всичко само от позицията на здрав човек. Здравото тяло е инструментът, който ни позволява, давайки си достатъчно време, бидейки достатъчно търпеливи и насочвайки усилията и в правилната посока, да постигаме всяка една цел.

Е, мисля, че стига толкова за мен. Опитах се да ви намекна, че кратко и Инес са две несъвместими неща.

Имаше ли преломен момент в живота ти, когато се обърна с цялото си същество и сърце към Кросфита?

Тук само ще поясня, че макар да съм минала през Кросфита, в момента не се занимавам точно с този метод на трениране. През годините, на базата на опита си и на всички спортове, които съм практикувала, си изградих моя система на трениране, която взима елементи от всеки спорт, който съм тренирала и всичко, което съм научила. Така че от Кросфита ползвам само това, което намирам за оптимално, но иначе моят метод е доста по-различен от една типична кросфит тренировка.

Относно въпроса ще кажа - да, имаше преломен момент. Бих го нарекла по-скоро момент, в който се обърнах към тренировките с тежести. Момент, когато изпитвах слабост в живота си и търсех сила в залата. Момент, в който загубих себе си и пътя си и се опитвах да си изградя нова идентичност, извличайки я от света на тренировките с тежести. Това беше едно стъпало към моето израстване. Залата беше нещо като мини версия на един живот. Там намирах емоциите, които иначе по една или друга причина си отнемах в живота извън залата. Научих много и макар сега подходът ми да е по-различен, съм благодарна за този период, за всичко, което научих за себе си и за живота и най-вече за времето, което получих за размишление и осъзнаване.

Успя ли да заразиш хора около себе си с болестта „спорт“? Докъде са стигнали днес те?

Това е един от „вирусите", който никога не съм полагала усилия да излекувам и който без свян „предавам“ на другите. Истината е, че когато човек прави нещо със страст, с желание, когато човек намери това, което обича и изпълва живота му със смисъл и усещане за себереализация, няма как другите да не го забележат. Не само, че го забелязват, но и след известен период на наблюдение решават и те да се гмурнат в твоя свят, да се опитат да вземат това, което ти черпиш с пълни шепи от всеки ден и от всяка възможност, която работата ти предоставя.

Опитвам се с малко по-различен подход да покажа на повече хора каква необходимост имат от спорта. Да им докажа, че независимо дали си професионален спортист, изпълнителен директор, финансов мениджър, доктор, артист или каквото и да е твоето начинание, тялото на всеки един от нас има нужда от едно и също нещо - има нужда да прави това, за което е създадено, а именно да се движи.

Повечето „заразени“ жънат доста успехи. И знаете ли кое е най-прекрасното на това, което правя? Трансформацията е отвъд рамките на физическото. Най-прекрасна е трансформацията на психиката, увереността, самочувствието, които съпътстват физическата промяна. Силата, която получаваш и вярата във възможностите ти, която неимоверно я следва. Спортът, здравето, силата, откриването на неограничените физически способности отварят един изцяло нов кръгозор и отключват вратите на един изцяло нов свят. Свят, в който всичко е постижимо.

Как човек започва да тренира? Има ли нужда от предварителна подготовка, мотивация или магията се случва със стъпването в залата/на стадиона?

Както се започва с всичко останало. В момента, в който оставиш оправданията и извиненията на резервната скамейка и ги принудиш да гледат как постигаш това, което желаеш с цялото си сърце. Магията се случва в залата, но тя се случва само на тези, които още преди да прекрачат прага на фитнеса, вече знаят какво искат! Човек започва да тренира, когато реши всеки ден да избира само най-доброто за себе си, а това „най-добро“ определено включва грижа за тялото, за ума, за емоциите и за душата.

Колко важно е човек да има около себе си близки, които да го подкрепят по пътя му към по-здраво и силно тяло? Възможно ли е да последваш мечтата си сам, докато хората наоколо не споделят вижданията ти и не рядко ги саботират, било то и на шега?

Това с необходимостта близките ти да те подкрепят е само още една от „патериците“, на която се крепят извиненията и оправданията.
Смело мога да кажа, че когато започнах да тренирам с тежести НИКОЙ не ме подкрепяше. Напротив! Дори преминах през доста критика, но това никога не ме е спирало. Моят избор беше информиран избор. Аз знаех какво искам, защо го искам и знаех какво е необходимо да правя, знаех как действията ми днес ще се отразят на физиката и психиката ми утре. Днес срещам доста подкрепа, но това е вече следствие. Хората често гледат доста ограничено на нашите начинания - само през призмата на настоящия момент и на това, което виждат. Не забравяйте, че отвъд видимото, в пространството на невидимото, се крие много повече - всичко, което можем да бъдем, стига да полагаме достатъчно усилия в правилната посока. Близките ви може да не ви подкрепят, защото често тяхната гледна точка се базира на това, което виждат и знаят в момента, а истината е, че трансформацията отнема време. Единствено и само вие сте способни да си дадете това време. Другите винаги ще са нетърпеливи. Слушайте това, което ви казват, но не позволявайте на думите им да ви спират. Не е нужно да се харесвате на всички, дори да става въпрос за близките ви. Правете това, което ви носи удоволствие и с времето ще привлечете хора, които оценяват вашите черти, вашата уникалност. Относно близките ви, ако наистина ви обичат, макар и не винаги да одобряват това, което правите, ще се научат да го уважават и да ви приемат.

Разкажи ни приказката за „Гладника и вредната храна“. Каква е зависимостта между това, което ядем и което сме?

За мен връзката е огромна. Ако можехме да се видим отстрани, щяхме да осъзнаем, че с начина, по който се храним и живеем, по-скоро извършваме много бавен и мъчителен ритуал на самоубийство. Защото единствената разлика между боклучавата храна, която ядем, застоялия начин на живот, който водим и да речем пистолета, е в бързината на метода, по който отнемаме живота си.
Тялото никога не лъже! Тялото разкрива същността на всичко, което се случва в ума и в органите. Затлъстяването, липсата на тонус, огромните тъмни кръгове под очите, задъхването, прегърбената стойка са само външното изражение на вътрешния вик за помощ на тялото. Те са фактите, които доказват, че за да допуснете тялото ви да достигне до такава разруха, вие първо сте изгубили самоуважението си, амбицията, удовлетворението от живота. Оставили сте ги да гният и да достигнат своята противоположност, като доброволно сте се съгласили да се откажете от живота си и просто посредствено да съществувате.

Може да звучи грубо, но това е истината. Тялото за мен е книга, която показва какво се случва вътре в теб. Деградацията на физическото тяло, характерна за съвременното общество, е само още едно отражение на масовата деградация на съзнанието.
И промяна няма да има, ако хората не осъзнаят връзката между "здрав дух - здраво тяло".

Къде е границата на позволеното по отношение на храната? Трябва ли периодично да се подлагаме на диети, за да сме в максимално добра форма?

Точно това е грешката - идеята, че периодично трябва да се подлагаме на диети, нещо, което да правим в краткосрочен план с идеята да пожънем дълготраен успех. Успех с влизането във форма може да бъде постигнат, когато човек осъзнае, че външният вид е просто съпътстващ атрибут, последствие от една цялостна трансформация в начина на живот и мислене. Когато превърнете храненето в част от по-добрия начин на живот, част от по-добрите избори, които правите за себе си, част от своя съзнателен избор, а не механичен избор, продиктуван просто от автоматизирани реакции, базиращи се на отминали емоции, тогава със сигурност ще избирате само храни, които ви карат да се чувствате добре. А тези храни включват само истинската, питателната храна, тази, която дава достатъчно на тялото ви и подпомага функциите му.

Аз не пазя диети, аз просто промених начина си на живот. Мислите ми не се въртят около храната, около визията ми. Днес може да хапна два пъти, утре три пъти... Няма значение. Ям, когато съм гладна, не следвам "правила". Единственото правило е да се храня само с истинска храна - тази, която кара тялото ми да се чувства добре.

След празниците все повече от нас се замислят за подлагане на детокс режим. Напоследък, огромна популярност набират соковите режими. Смяташ ли, че са подходящ метод за прочистване, та дори и за отслабване? Какво е мнението ти за подобен тип изчистване на тялото и какво би предложила за прочистване след изобилното похапване по празниците?

Няма смисъл! Спрете порочния кръг и се замислете... Почистване? Какво налага почистването? Това да има някакво замърсяване! Не ви ли се струва нелепо сами да си причинявате нещо такова? Да давате „боклуци“ на тялото си, а после да го изтезавате, за да заличите последствията! Това само ви завърта в омагьосан кръг. Вместо да стигате до крайности, използвайте възможността да теглите чертата и да промените начина си на живот и то не за кратките две седмици след празниците, а за цял живот. Почнете постепенно. Всяка седмица променяйте по нещо, всеки ден правете един по-добър избор. Изглежда малко и незначително, но малките неща, извършвани редовно и в по-дългосрочен план, се натрупват и именно те създават големите, великите неща.
Стъпка по стъпка, просто слагате единия крак пред другия и така вървите напред. Хранене след хранене, просто променяте едно хранене, после друго и така в един момент се обръщате и осъзнавате, че сте променили начина си на живот.

Нека обобщим – каква е връзката между храната, функционирането на тялото и спорта?

Храната е горивото за тялото. Без гориво, тялото не функционира. Без функциите си, тялото не може да ви служи успешно нито в спорта, нито в живота.

Съществуват известни предубеждения, свързани с упражненията с тежести и жените в спортната зала. Създадени ли са те едни за други или да оставим тежестите за мъжете?

Тежести... Погледнато реално, торбите от пазара са тежест, 4-годишното ви дете е тежест, кашонът с книгите е тежест. Тогава предлагам всички жени да седнат на дивана и да не правят нищо, защото има реална опасност ежедневни дейности като пазаруване, игра с детето или пренареждане на килера да ги направят грозни и мускулести, а това би било опасно за нацията. Хората нямат идея, а само повтарят заучени митове. Когато чуят тежести в главата им изплуват само щангисти, а те са прекрасни хора, но това е техният спорт, това се иска от тях - да вдигнат максимална тежест. Не можете да сравнявате професионалния спорт с това да тренирате, за да сте здрави и да поддържате функциите на тялото си. Все едно да се откажете от математиката в училище, защото висшата математика ви се струва неразбираема. Едната математика е необходимост за всеки, другата само за тези, които са посветили живота си на професия, която изисква по-задълбочени познания. Същото е и с тежестите. Тренирането с тежести не означава, че всяка жена трябва да клекне с 60-70кг. Означава да започнете бавно и постепенно да увеличавате тежестите, да предизвиквате тялото си, да го научите да функционира правилно. Но да тренирате с тежести не означава и да се размотавате с розовите гири, които тежат по-малко и от дамската ви чанта. Тежестите не ви правят прекалено мускулести, а само прекалено сексапилни!

Какви трябва да са реалните очаквания на всеки, който се реши да започне да се грижи за тялото си – бързина на влизане във форма, задържане на резултати?

Относно бързината, ако се прави всичко по правилния начин, напредъкът се усеща още след първата седмица, а до месец със сигурност ще видите и резултатите. От там нататък всичко е процес! Докато извършвате действията, които водят до определен резултат, можете да очаквате постижения и да им се наслаждавате дълго. В момента, в който се върнете към предишните си навици, истинска утопия е да се надявате да продължите да се облагодетелствате от добрата физическа форма. Няма как да правите противоположното на това, което се иска, за да постигнете дадена цел и да се надявате на резултати. Всеки получава толкова, колкото влага и всеки задържа резултатите до момента, до който спре да влага необходимото.

Един от основните проблеми, с който се сблъскват повечето от нас, е свързан с въпроса за продължителната мотивация. Често излизаме извън релси, пропускаме тренировки, отлагаме спорта за утре, за в други ден, независимо, че виждаме страхотните резултати, които постигаме. Нормално ли е това или някъде по пътя сме сбъркали и това ни е накарало да натиснем паузата?

Не е нормално, защото това е показател, че не правите нещо, което искате, а нещо, което се опитвате да си наложите, че искате, само защото е модерно или някой друг го очаква от вас. Когато човек има цел, която резонира със собствените му очаквания и стремежи, мотивацията и устремът винаги го съпътстват.

Оправдан ли е страхът от трениране, заради слаби колене и други хронични болки? Можем ли да си навредим повече или напротив, можем да се излекуваме?

Тези болки са точно от нетрениране, от не достатъчно движение или от неправилно движение. Хората имат доста ниска култура по отношение на това как да движат тялото си правилно. Ако движите тялото си правилно, няма да имате болежки. Болките, болестите са винаги индикация, че не правим нещо правилно, но те не минават, когато просто стоим, надяваме се и им позволяваме да се задълбочават! Те изчезват, когато предприемаме действия.

Ако една жена иска да забременее, трябва ли да спре да тренира?

Не смятам, че трябва да спре да тренира. Проблемът идва, ако почти не се е движила до този момент и реши точно сега да се раздава в залата, за да не надебелее и т.н. Движението дори помага. Просто отново трябва да се подходи от гледна точка на това да се вслушва в тялото си и да отчита кога има нужда от почивка и кога от повече движение.

Могат ли бременните дами да тренират със собствено тегло и леки тежести или е по-разумно и безопасно да се преориентират към физически упражнения като йога?

Тук ще кажа, че според мен могат да тренират със собствено тегло и леки тежести, но ще се въздържа от повече обяснения, защото избягвам да давам съвети за бременни. Лично аз все още нямам дете, не съм минала през това и знанията ми са само теоретични. Когато давам съвет, гледам той да е симбиоза на база личен опит и знания. Когато едната съставка липсва, се оттеглям и давам възможност на тези, които имат опита, да дават препоръки.

Поддържаш невероятно интересна платформа - www.inspiredfitstrong.com. Как се роди идеята за нея и каква е твоята голяма цел?

Както забелязахте, обожавам да философствам и да пиша. Обожавам и да чета. За мен блогът ми е мястото, където имам свободата да вдъхвам живот на мислите и емоциите си, да трансформирам знанията си и да ги споделям с тези, които се интересуват. Блогът ми дава възможност да общувам със себеподобни, да получавам още мотивация от критиците, да се срещам с невероятни хора и да имам свят, който съм създала по моите си правила, според моите виждания и ценности, свят, който постепенно се пренася и в реалността.

Какво би ни казала, посъветвала и пожелала в края на разговора ни?

Всеки ден се будете с нагласата да избирате само най-доброто за себе си, да се фокусирате върху възможностите, които денят ви предлага и с тях да градите света на мечтите си, вместо да използвате само страховете и съмненията, за да градите свят, от който се страхувате.