Човек се учи, докато е жив. Мислех, че Валери Божинов е футболист, фешън гуру, завоевател на плеймейтки, любител на малки котета, но той се оказа много повече. Едва тези дни научих за невероятния му певчески талант. Въпреки явния му уклон към сръбската музика, аз възприемам гласа му като една тонална амалгама от внушителния тембър на Лучано Павароти, фината, контролирана агресия на Тина Търнър, но и палавите извивки на Звонко Демирович. Изобщо, Божинка, ти си една музикална енциклопедия и вярвам, че имаш бъдеще в музикалния свят.

Друг важен елемент от и около въпросните три клипчета, който не мога да пропусна: както в света на литературата съществува fan fiction (където писатели използват герои на свои колеги в свои текстове), така явно и съвременната родна музика навлиза в постмодернистичния си етап. Имам предвид елегантната "заплаха", която Божинката отправя към свои приятели в култови прякори, а именно Тони Найка, Иконата (обясниха ми, че това е Благо Джийзъса), Дон Коци и Асенчо Таксито. И докато в оригинала на песента, която върви зад блестящата тирада като изтънчен звуков фон се пее "трЕпни" (на сръбски: намигни ми; симултантен превод в ефир: аз), Божинов изявява нескрито желанието си въпросните споменати светли личности да треперят в очакване от неговото завръщане в България. Дали в багажника не им носи сръбска ракия? Или пък им е подготвил купища плескавици и ущипци? А защо не и специална селекция от сръбски малки котета? Би ме било жал за горките животинки, но ако това ще зарадва приятелите на Божинката и него самия, значи и аз съм щастлива.



Истината е, че не се интересувам особено много от футбол, а Николета не е мой идол (знаете, че се възхищавам по-скоро на Герито-Николчето), но Валери Божинов е един истински ренесансов човек. И знам, че започнал футболната си кариера като едно многостранно развито момче, а накрая май ще се окаже много странно развито момче... Но аз го обичам такъв, какъвто е. Божинка, трЕпни!



автор: Ана Островска