В град Дешнок, намиращ се в северозападната част на Индия, има едно място за поклонение, което е различно от всички останали. Нарича се Карни Мата и е специален хиндуиски храм.



Там боготворят обитателите на храма, които всъщност не са хора, а плъхове – обожествени животни, които могат да накарат всеки да настръхне. Така почитаните същества се наричат каба и наброяват над 20 000 хиляди.

Светилището е построено в началото на 1900-та година в чест на богинята Карни Мата. За направата му е използван черен и бял мрамор, а фасадата красят прекрасни мраморни скулптури, сребърни и златни украшения, дарени от биканерския махараджа Ганга Сингх. Друг негов дар е и много красивата врата на храма, която е произведение на изкуството. По нея са изографисани богини и богове на фона на прекрасни филигранни арабески. Карни Мата също присъства в цялата композиция – тя държи тризъбеца на победата и е заобиколена от плъхове.



Легендата гласи, че жената аскет Карни Мата се опитала да съживи дете от своето племе, но не успяла. Молила се на бога на смъртта Яма да върне детето от отвъдното, но той ѝ обяснил, че вече е късно, защото момчето вече е преродено на земята. Това не се понравило на Карни Мата и разгневена, тя се зарекла, че никой от нейното племе повече няма да попада в ръцете на Яма. Вместо това душите на нейните наследници ще се прераждат за един живот в свещени плъхове – каба. В индуизма смъртта бележи края на един живот и началото на нов. Този цикъл на прераждане е известен като самсара и обяснява почитта и преклонението към гризачите в храма.



За много туристи мястото изглежда чудато и те не могат да си обяснят факта, че светилището се обитава от животни, които се асоциират само с болести и се възприемат като напаст. Хората, които ги почитат обаче, изминават големи разстояния, за да засвидетелстват уважението си към тях. Безброй свещени гризачи, спокойно разхождащи се или непрестанно тичащи насам-натам, се виждат още със стъпването в Карни Мата. Те наистина са боготворени от местните, защото преди молитва всички те им оставят храна и вода. Из цялата светиня има съдове с мляко, зърно и сладкиши – това са предпочитаните от обожествените твари храни.

Четете още: Острова на зеленината - Салина

Вярващите общуват по странен начин с тези същества –богомолците ги галят почтително, а други лягат на каменния под в очакване да бъдат полазени от тях, тъй като се смята, че това носи щастие.



Посетителите на храма трябва да бъдат много внимателни, за да не настъпят без да искат някоя от свещените особи. Но все пак, ако това се случи, провинилият се трябва да дари златен или сребърен модел на храма, иначе го грози голямо нещастие. Над вътрешния двор в тази светиня дори е опъната ситна мрежа, която пази съкровените обитатели от грабливи птици и други естествени врагове. Подобно на другите индийски храмове и в Карни Мата посетителите трябва да се събуят, преди да влезнат. Поклонниците не пропускат да хапнат и прасад, раздаван от свещенослужителите в храма. Прасад е храна, полазена или нагризана от плъховете, която се продава в обителта. За най-голяма благословия обаче се счита да зърнеш, макар и за миг, плъх албинос – те са много малко на брой и мнозина от индийците обикалят храма, взирайки се и търсейки някой от беловласите. Когато се породи съмнение, че се е мярнал някой от тях, в полутъмните коридори настава оживление.

Източник: wonders,bg

Четете още: Къщички като от приказка