Изключително сме щастливи да ви съобщим, че от днес стартираме нова рубрика в Woman.bg
Тя носи завладяващото наименование "Душевна работилница с Борислава". Зад нея стои Борислава Крендева, която е магистър-психолог и вече пет години работи като онлайн терапевт.
Разберете повече за нея от нашето интервю:
Здравей Борислава, представи се на нашите читателки
Пиша тези редове в навечерието на 39 си рожден ден. Чудя се как точно да се представя и какво да извадя от килера на живота си, който, струва ми се, е доста претъпкан вече.
Грубата фактология е тази: споделяла една утроба с брат - близнак, родена във Варна, майка - рано овдовяла, аз - принудена набързина да порасна. Спортът ме научи да оцелявам, приятелите - да обичам, синът ми - да вярвам, психологията - да разбирам.
Извън тези анамнестични данни, читателките вече ме познават задочно. През последните месеци им се усмихвах от профила на „angeliSmile”. Този блог беше едно специално за мен пространство, в което публикувах материали „намерени” или „попаднали ” при мен „случайно”, а понякога получавах вдъхновение да ги пиша сама. Това се случваше в точно определени моменти - носители на различни мои емоционални състояния и житейски ситуации. Вярвам, че най-ценното, което можем да дадем на хората около себе си, е достъп до нашите автентични преживявания. Някои от публикациите в блога бяха авторски, но повечето статии, мисли, снимки и откъси от книги „идваха” при мен, резонирайки с моите емоционални състояния. Оказа се, че в същото време и много от читателките са „вибрирали” на сходни честоти. Чрез някои от публикациите те достигаха до своите лични послания, смисли и изходи.
Какви материали ще могат да открият те в новата ти рубрика в Woman.bg?
В новата рубрика ще продължа тази тенденция, тъй като „топлата вода” отдавна е открита. Намирам за излишен напъна да перефразираш и измисляш някакви свои учения и теории, при положение че някой вече го е казал, написал, преживял. Важното е да имаш достъп до определено знание в точния момент и да го пречупиш през собствената си призма – така разбирам аз истинското авторство. Притчи, мисли, снимки, музика, книги могат да притежават магически свойства – чудото в живота на човек има шанса да се задейства от няколко умело поднесени изречения, ноти или картини, отключващи дълбок вътрешен смисъл. В крайна сметка всичко, което творим ние хората , има един общ автор, без значение кой с какво име го зове или формулира: Господ, Бог, Силата, Природата, „Нещо там има” и т.н. В този смисъл законът за авторските права вероятно трябва да бъде изцяло преразгледан.
Защо нарече рубриката си „душевна работилница”?
От дълго време наблюдавам повечето психологически рубрики, които следват един утвърден модел: потребителят пита, психологът отговоря. Този стандарт според мен поовехтя, въпреки, че има своя смисъл и търсене. Прави ми впечатление, какво огромно количество сайтове и социални страници генерират историческата и световна мъдрост под формата на цитати, анекдоти, реални истории, приказки. Със сигурност това не е случайно и вероятно самите хора „подсказват” своите нужди, указват кое им помага и какво ги вдъхновява.
Приказките, митовете, басните, притчите, поезията, анекдотите са били инструментите на народната психотерапия и педагогика, с които хората са си помагали много преди развитието на съвременната психотерапия като научна дисциплина. Явно за човешката психика също е валиден стремежът „завръщане към природата”.
Човешката душа не може да бъде поставена в рамка и много хора се чувстват объркани от понякога абстрактните психотерапевтични концепции и теории. В тази рубрика няма да има такива. Читателките ще имат възможност да се „намират” и разпознават в различни истории „да откриват за себе си нестандартни житейски решения, ще имат възможност да коментират свободно, ще могат да питат, но и ще бъдат провокирани с въпроси. Душите им свободно ще избират инструментите в тази малка работилничка, било то за „ремонтна” дейност или просто за релакс.
Има ли тайна съставка за Щастие?
Има една такава мисъл: „Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята”. Това изречение много добре илюстрира проблема на повечето хора - отлагането на живеенето. Да бъдем центрирани "тук и сега” не е просто клише, а точно онази съставка за която питаш – тя е базова в рецептата за пълноценен живот. Обичайно хората „телепортират” себе си или в блатото на миналото, където тънат до гуша, или вегетират с мисълта за „…когато някой прекрасен ден...” Няма как да си разположил себе си в несъществуваща времева перспектива и да имаш контрол над живота си. За да бъдеш щастлив, вече тряба да си щастлив. Това е и ”ГОЛЯМАТА БОРБА” на терапията - да върнем хората в настоящето. Опитът да се вгледат не само в липсите и дефицитите, но и в наличностите помещаващи се в „складовете” на техните животи. Реално това което имаме „тук и сега” (без значение малко или повече), е единственият ни на разположение „капитал” за инвестиция в бъдещето.
Споделяла си с нас, че много от болестите се дължат на вътрешната ни нагласа и на нашите мисли?
На този въпрос ще ти отговоря с пилотния ми пост от „angeliSmile”:
Една жена пътува в тролея и си мисли:
"Пътниците - ужасни грубияни. Мъжът - пияно животно. Децата - непоносими хулигани. А, аз - толкова бедна и нещастна..."
Зад рамото на жената стои ангел-хранител с тефтер в ръка и си записва, прилежно, всичко по ред:
1. Пътниците - ужасни грубияни;
2. Мъжът - пияно животно;
3. Децата - непоносими хулигани;
4. Аз - толкова бедна и нещастна...
Накрая ангелът прочита списъка и въздиша замислено:
- И днес същото. Боже, за какво й е нужно всичко това?! Но, няма как - щом го иска, трябва да го доставя...
Не случайно избрах точно тази кратка историйка, тъй като тя описва по един забавен и смилаем начин връзката между психика /тяло/ реалност. Мислите, нагласите и емоциите могат да се превърнат в отрова за тялото ни, ако преобладаващо са с отрицателен знак.
Нашият организъм е изключително интелигентна система. Подобно на компютър, ние кодираме информация, записваме файлове и всяка команда, която подаваме – без значение мисловна, устна или писмена, бива запаметена и се отключва винаги когато „кликнем върху иконата”. Или както казват мъдрите хора: Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи. Внимавай за думите си, защото те ще станат действие. Внимавай за действията си, защото те ще станат навици. Внимавай за навиците си, защото те ще станат характер. Внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.
Разкажи ни повече за онлайн терапията, какви са преимуществата й, има ли тя недостатъци?
Работя 5-та година в www.etherapy.bg. Колкото повече време минава, толкова по- актуална става тази терапевтична форма. За всички е ясно, че реалната комуникация започва да отстъпва пред виртуалната, което е закономерен процес. Живеем във високо технологични времена, животът е твърде динамичен, времето е дефицитна стока, общуването и комуникацията между хората се променят и този процес е необратим. Идеята да си застопорен месеци и години в терапевтичния кабинет, вече изглежда трудно приложима. И както всяко нещо направено в услуга на хората, то трябва да бъде съобразено с техните потребности, а не обратното.
Онлайн терапията следва ритъма на съвременния човек, нагажда се към него и му предоставя една бърза и лесно достъпна форма за справяне с трудности от психологически характер. Разбира се, виртуалният контакт окастря в значителна степен информацията добиваща се в живия контакт, като отнема „гласа” на телесната „реч”, който набавя 60% от усещането за човека изобщо. Въпреки това, онлайн терапевтите се научаваме (и обучаваме) да черпим значима информация за потребителите по канала на писмената реч – встъпителни и най-често използвани реплики, бързина на писане, паузи, речник, грешки (писмени лапсуси), тестова диагностика и т.н.
Онлайн терапията е независима от местоположението си, дава свобода на споделянето поради анонимността, спестява време и средства, и е нещо повече от виртуална – тя протича в душата, представите, фантазиите и очакванията. Разбира се, за някои хора стандартната терапия в кабинет е незаменима. За онези, обаче, които нямат достъп до такава или имат определени комуникативни задръжки – отчуждение, срам, увеличено лично пространство, онлайн терапията е единствената възможност.
Разкажи ни за твоята практика, какви са най-често срещаните проблеми на българските жени?
В началото на своята практика бях консултант на денонощна линия за жени преживели насилие. Моето откритие към онзи момент беше, че жените масово не разпознаваха насилието в неговите разновидности. Насилието се свързваше предимно с физическите му проявления. Психическият и емоционален тормоз се поставяха в графата „допустими” и се смитаха под килима с репликата: „Щом не пие и не ме бие, значи няма проблем”. Сега разликата е в това, че все повече жени разпознават насилието, дори и в по-дискретните му форми, осъзнават разрушителните му последици, но остават в тази житейска ситуация. Начинът, по който оцеляват и се адаптират в подобна среда, е самите те да влизат, от време на време, в кожата на агресора, макар по един много по-рафиниран и завоалиран начин. Това им създава усещане за контрол над собствения живот.
Сподели с нас и какви са основните проблеми в българското семейство?
Съществува една постоянна и изморителна борба между партньорите „Кой ще води дружината” . Търсят доказване и власт в интимните отношения и все по-малко са склонни към компромиси. Естествената последица е страданието на децата. Не случайно първите ми постове в рубриката ще бъдат посветени на този тип взаимоотношения, трудностите и базовите разминавания в очакванията на партньорите един към друг. Любовта е работа на пълен работен ден и както е казал един френски писател: „Да живееш с човека, когото обичаш, е също така трудно, както и да обичаш човека, с когото живееш.”
