Някои гледат на политиката като на баница. Топла, току–що изпечена, с масло и сирене. Баница, която трябва да се разпредели между едни хора.

Тук, в самата идея за баницата, се коренят различията между леви и десни, между националисти и либерали. Левите смятат, че маслото и сиренето трябва да се откраднат от мандрата (по стар партизански навик). Десните казват, че баницата трябва да носи някакво евроатлантическо име и да символизира консервативните кулинарни традиции.

Либералите (неясно защо с имена като Ахмед, Юнал, Мустафа) смятат, че самата дума „баница“ е много по-значима и иде от либерална съседна Турция, а патриотите – че баницата е храна за юнаци, които ще преборят Сорос, БХК и враговете на отечеството ни.

Кой ще лапне „на баницата най – мекото“ зависи от избирателите. Те пък ще се ориентират по програмите на партиите къде и за кого да дадат своя вот. Като редови избирател, аз чета постоянно предизборни програми, но сега ще ви разкажа за нещо, което не ми се беше случвало преди.

Снощи жена ми ни зарадва с прекрасна баница. Голяма, мазничка, със сиренце и масълце, придружена с огромна кана студен айран (с думата „айран“ поздравявам симпатизантите на либералния интернационал от Кърджали, Момчилград, Крумовград и Триград).
Та, седнах аз в кухнята, щракнах телевизора и взех да похапвам баничка. И като се заредиха едни ми ти обещания...

ГЕРБ поднасят на тепсия: „минимална работна заплата от 460 на 650 лева, 1500 лева средна заплата, камери във всяка кола на КАТ, доброволна военна служба“.

Стреснато отпих голяма глътка айран. Стана ми по–либерално около врата и хоп – веднага изскочи бай Лютви Местан, който обеща, че „ще се бори да може да провежда агитация на майчин език“, след което каза и нещо на латински. Това леко ме притесни, защото не знаех, че латинският е майчин на бай Местан, но в този момент Корнелия Нинова ме върна в реалността.

Тя размахва още по-голям енергиен шлем, което е само прелюдия към „безплатно здравно обслужване, приспадане по 50 лева от данъците за всяко дете, безлихвени кредити за жилище на млади семейства, падане на плоския данък, увеличение на детските“...

Стреснат, глътнах голямо парче баница и се задавих, защото в този момент Джамбазки се появи и се закани, че „иде казарма, стени по границата, Сорос вън“.

„Ще намалим неграмотността сред ромите“, каза някой от патриотите и аз с ужас си представих как Волен Сидеров си изпълнява присъдата - определени часове общественополезен труд, образовайки ромите във Факултето.

Но в този момент баницата свърши, стана ми студено (живея в Младост 4 и напоследък там няма парно) и си легнах. Завих се с 4 одеяла и изглежда съм заспал. И тогава се случи най – страшното.

Баницата, айрана и предизборните обещания очевидно повлияха на мозъка ми и започнах да сънувам.

Май месец, 2019 година.

На власт е коалиционно правителство на ГЕРБ, БСП, ПФ, ДПС, ДОСТ и господин Марешки.

По улиците ходят хора с военни униформи, защото, след като ГЕРБ заедно с Патриотите са провели армейска реформа, всички доброволно са се записали в армията. „Имаме храна три пъти дневно. Освен това, като ме засече някой на улицата с колата, излизам с калашника и го респектирам“ – заявява щастлив гражданин с нашивки на младши сержант.

Няма и помен от бежанците, а Динко от Ямбол е произведен в чин „министър без портфейл“, пряко отговорен за трафика по оста „Капитан Андреево“ - „Калотина“. Лъвов мост е свободен, обаче огради от бодлива тел опасват всички квартали на градовете, защото само така можем да се опазим от Ран – Ът, Сорос и БХК.

До оградите стоят учители, опасани с пистолети. Те образоват ромското население, като ги учат къде с педагогически похвати, къде с хватки от самбо на важните неща в живота – квадратни уравнения, ред на Фурие, изчисления на обертонова редица, работа с мероморфна функция и матрична експонента.

По улиците се мяркат щастливи хора, току-що получили по 600 лева минимална работна заплата и безлихвени заеми за апартаменти. Те се разминават, пеейки „Ода на радостта“ на майчин език.

„Роди ни се 12–тото дете, вече не плащам данъци“ – радва се някакъв човек, а децата му го дърпат за крачола и викат – „Тате, тате, какво е това плосък данък?“.

В този момент се появяват двама опозиционери и започват да скандират „демокрация“, но гражданите моментално ги обезвреждат, дават им по 1500 лева средна заплата, по един безлихвен кредит, подстригват ги, обръсват ги и ги записват в армията.

Следва клетва пред лика на строгия, но справедлив военен министър Волен Сидеров... в този момент аз се събуждам, плувнал в пот. Което е трудно, защото, както ви казах, съм от Младост 4 и там е доста студено.

Часът е някъде около 4 сутринта. Ставам, поглеждам през прозореца и виждам, че всичко е както си беше – няма огради, няма казарми, няма образование на роми, няма учители с пистолети.

Никога повече няма да ям баница преди лягане. Тъкмо си обещах, но в тоя момент се сещам, че баницата е символ на властта. Сещам се, че само след два месеца баницата ще се разпределя отново. Сещам се, че когато човек е гладен, той би излъгал, дори нещо повече – би убил, за да се нахрани.

Понякога да обещаеш на гладни и бедни хора благодат, само и само за да се наядеш вместо тях, е престъпление.

В кухнята има остатъци от снощната вечеря.

Поглеждам ги и си давам сметка, че на нас вече четвърт век ни дават остатъци.

Остатъци от трапезата.

Баница с обещания.

Очи пълни – ръце празни...


Автор: Стамат Саламов Петков

Стамат Саламов Петков е политолог. Завършва висшето си образование в института за политология в град Мадан. Специализира в Улан Батор. Автор е на две книги, пише и сценарий за политически трилър, който ще бъде реализиран в Монголия.