Незнайно как, но сред приятелите ми във Facebook има една дама, която от време на време споделя невероятни глупотевини за комунизма, Европейския съюз и религията. Последния път пишеше, че „навремето“ нямало проблеми с пътищата през зимата в София, защото хвърляли пясък. E, не е имало и над милион автомобили, помислих си аз, правейки грешката да зачета дискусията под поста.

След кратко въведение „за“ и „против“ ортодоксалните методи за третиране на заледени участъци и паркирането на пътното платно, започва размяна за идеологеми в стил „Работническо дело“. Колко хубав и подреден бил животът тогава, казват едните. Други им напомнят за зверствата, репресиите и произвола на режима. 28 години по-късно. И цялата тази караница е заради януарския трафик в София.

Хиляди подобни дуели се водят всяка минута из неизбродимите пътища на Facebook.

На всяка манджа - кукловоди

Удивително е как дребните битовизми се превръщат в едри политически клишета. В етикети с крещящи надписи: „добро, „лошо“, „антибългарско“. Излиза, че нищо не зависи от нас, защото всичко е конспирация на двама – трима души: и депутатите, които сме избрали, и храната, която ядем, и начинът ни на живот. Отваряш, четеш и вярваш. Точка.

От едната страна на мрежата Путин е избрал Тръмп, като междувременно иска да провокира война в Европа. От другата страна на мрежата бежанците са биологическо оръжие, Джордж Майкъл не заслужавал да живее, защото е гей, Крим никога не е бил украински, Сорос и Костов са виновни за всичко, като за първия има доказателства, че яде малки деца.

Все повече хора обясняват случващото се по света и у нас, големите събития и малките злободневия, с крайности и криворазбрани идеологии. Facebook трябваше да бъде „петата власт“, плацдармът на свободното слово, но сега прилича повече на затворено мисловно пространство. Там се делят „добрите“ и „лошите“, „неолибералите“ и „българите“, “-филите“ и „-фобите“, а тезите им се отстояват с особена виртуална настървеност.

Балонът, в който живеем, е пълен със сярна киселина. Тя разгражда способността да разсъждаваме, да анализираме факти и да изграждаме собствено мнение. Вместо това, балонът ни издига, създава ни усещането, че сме прави за всичко, защото намираме потвърждение в социалната мрежа. Защото там мислят като нас – и приятели, и анонимници.

Опасно е да няма авторитети

Открих невероятни групи, в които потребители споделят фалшиви новини и расистки речи на Хитлер, а отдолу има стотици вирнати палчета (за народната дума „лайк“ иде реч) и коментари от типа: „Така се прави“, „Толерастите – вън“, „Моят идол“ и всякакви производни изказвания и обиди.

Разбрах, че содомията била евроатлантическа ценност (?), а в неделя предстои „Майдан“ (!?) срещу президента Румен Радев, като на „протестърите“ ще се раздават по 30 евро. Как да не се разтрепериш от ужас, когато непрекъснато ти набиват истерии в главата?

Вече има дума за това – Post-truth. Няма да я превеждам буквално. Хората формират мнение въз основа на личните си убеждения и емоции. Обективните факти не са важни. Нито проверката им. Социалните балони работят на този принцип.

Опитвам се да страня от неистината и пропагандата, ако щете и хибридната война, но те пак намират път към моя балон. Промъкват се между новите албуми на U2 и Gorillaz, снимките на приятелите ми от Черни връх, поредното бебе в компанията, новините за Brexit и рекламите за обувки. Също както едно време, когато ЕС „забраняваше“ православието.

Искам животът ми да е мой, а не пришит към чужди категории. Искам да мисля, а не да следвам. И за да спукам балона, е необходима само иглата на съмнението.


Автор: Виктория Димова