Тъй като вече живеем повече онлайн, отколкото в реалния живот (този с дървенцата и цветята, с разхождащи се хора, вместо покемони), проблемите ни съответно също са в света на снимките, клиповете, постовете и коментарите.

Скоро трябва да създадат институция за диагностициране на онлайн заболявания, поведение и престъпления. Дори тук е момента да заявя, че идеята мога да продам срещу скромно състояние, къща на Малдивите и една яхта... Край на съобщението.

Обратно на темата. Винаги съм била на границата между интровертността и екстровертността. Мога да кажа, че редувам етапи и настроения. Мога да бъда в най-откачената и шумна компания и да се забавлявам на макс, а в следващия момент да се скрия от всички еволюирали хомо-сапиенси, да се усамотя с хубава книга и релаксираща музика.

Имам нужда както от едното, така и от другото. Относно това дали „вярвам в интернета“ – вярвам, да. Дотолкова, че извличам нужната информация, контактувам с хора, научавам нови неща. Работя.

И аз си имам свой виртуален свят. Но не го използвам, за да заместя реалния. Не го чувствам правилно. Опитвам се да ги разграничавам, да извличам най-доброто.
Не разбирам хората, които изцяло се потапят в социалните мрежи и стават всъщност „асоциални“. Или получават съмнително раздвоение на личността. Такива, дето ти сипят лайкове и коментари, а когато се разминете в парка си обръщат главата. Не се сещат как се казва „Здравей“.

Мацки, които са много красиви, печени, хранят се здравословно, спортуват, карат мотори и коли, умни са и готвят – въобще всяка е жена-мечта, съмнително приличаща на още няколкостотин такива...

А всъщност снимките им са отражение на това, което се търси и харесва, не на тяхната същност.

Съответно, готини мачовци, които споделят цитати за „истинските мъже“, какви принципи имат, как търсят истински жени, с истински коси, мигли, нокти, носове и други анатомични части. И същите тези, излизат по баровете, за да намерят там истинските жени, като евтино ги купват с по питие, две некачествен алкохол.

Нещо ми убягва. На кое да се вярва? Къде е лиспващото звено?

Защо единия ти образ се различава от другия?

Няма лошо да си Свети Веган, но не и да го натрапваш на останалите, а в следващия момент да сгъваш едновременно няколко бургера в някой мол. А-ха, някой те е видял, край с имиджа ти.

Няма лошо да цитираш книги и известни личности. Лошо е, когато всъщност не си отварял истинска книга и проникновените ти цитати са в комбина с полугола снимка, която „идеално“ пасва на разсъжденията.

Няма лошо да сипеш определения и епитети за разни хора, имаш право да се възмущаваш. Но не и ако така опитваш да изтъкнеш себе си и същевременно се радваш, че същия тип хора харесват статусите ти и ги коментират.

Няма лошо да снимаш материалните си придобивки, но някак не върви да ги комбинираш с духовни и извисени думи.

Няма лошо да се снимаш от по-хубав ъгъл, но не и да създаваш фалшива представа за себе си.

И още много такива примери можем да изброим.

Обичам истински хора, които се осмеляват да бъдат и отстояват себе си. Еднакво, във всяка ситуация. Такива, с които да ми е интересно.

Напоследък се чувствам често като герой в приказката за царя без дрехи. По-точно като детето, което на глас крещи истината...

Не искам покемони, заучени пози, нацупени устни, преструвки, фалш.

Искам ароматно кафе, следобеден смях, общи снимки, забавни истории. Искам да знам, че можем да си говорим, да си пишем и да сме си все същите. Далеч от идеални, но толкова неповторими и уникални!