Тя е от онези млади българи, които прославят страната ни с изключителния си талант и постижения и оставят незаличима следа в сърцата и спомените на милиони фенове по света. Никога няма да забравим вълнението, красивите и бурни емоции, с които тя и нейният партньор на леда и в живота й ни дариха по време на своята звездна състезателна кариера. И с които продължават да ни даряват досега. Тя е първата българка, спечелила медал на световно първенство по фигурно пързаляне. За нас е изключителна чест да се срещнем с нея и да научим за предстоящите й изяви на леда, както и любопитни подробности около един грандиозен световен проект, който предстои да видим скоро и у нас. За трудностите по пътя към успеха, за спорта, любовта и вдъхновението, си говорим с Албена Денкова:

-Албена, след няколко дни предстои състезание по фигурно пързаляне, на което домакин е София. Организатор е клуб „Денкова-Стависки“. 330 състезатели от над 30 националности ще вземат участие в него тази година. На каква възраст са участниците?

-Да, предстои състезание за втора поредна година, което е и 7-мо международно кънки състезание по европейски критериум. Само пет страни са домакини на този турнир, между които и България. За което искам да благодаря на Международната федерация по кънки, която ни гласува абсолютно доверие. А иначе нашият клуб организира вече повече от 6 подобни турнира, при това доста успешно, тъй като всяка година броят на участниците расте. Децата, които идват и гледат, се въодушевяват от красотата на леда и искат и те да се научат да я създават, а това няма как да не ме прави щастлива. А всеки спорт, както знаете, е едно добро начинание за всяко дете. Имаме състезатели от различни категории – от най-малките, участващи в начинаещи групи, до големи състезатели от международно ниво.

Снимка: Емона Цончева

-Клубът е спечелил 98 медала от международни и държавни първенства само за 2016 г. Какъв трябва да бъде подходът на един треньор към учениците му, за да покажат те най-доброто от себе си?

-Нека първо да поясня, че треньорската роля в клуба е поета изцяло от майка ми. Още по време на състезателната ни кариера с Максим тя пътуваше на всяко от състезанията и беше много вдъхновена, помагаше много и на нас. И сега, като организатор и основен двигател на клуба, се справя отлично. Всичките тези медали само за миналия сезон практически са нейна заслуга, както и на сестра ми Ина Демирева и нейния съпруг Андрей Лутай. Те са основни треньори и хореографи в клуба и определено умеят да общуват с възпитаниците си, още повече, че те самите са минали по този път.

-Младите в България гладни ли са за спорт, за изкуство, за красота?

-За щастие, тези, които имат шанса да се докоснат и да се занимават с този спорт, се увличат много по него. За съжаление обаче масовост във фигурното пързаляне няма, а интересът към него изобщо не може да се сравни с този в други страни. Основната причина за това е, че тук няма достатъчно бази и ледени пързалки. За цяла България единствените спортни съоръжения, където може да се практикува леденият спорт са само две – „Зимния дворец“ и „Славия“ в София. А условията там са, меко казано, далеч от приемливите. Въпреки това под вещото наставничество на добри треньори и правилен подход, може да се постигнат истински чудеса. Ние с Жени Раданова сме примери за това как успехът е постижим въпреки трудностите. И можем само да се гордеем, че сме успели да привлечем толкова много деца към нашите ледени спортове, да ги развълнуваме и вдъхновим.

-Техника или артистизъм – кое трябва да е водещото при изпълнението на леда?

-Трябва да има и от двете по много. Талантът е необходим, задължителен, но 98% е труд. Важно е да постигаш целите си и да не се отказваш, защото всеки един състезател има и върхове, и падения. Но когато ти си постоянен в работата си, няма как да не постигнеш успех. Имало е много моменти в моята кариера, в които съм си казвала: „Толкова, бях дотук“.

-И какво те връщаше отново към спорта? Какво ти помогна по пътя към върха?

-Любовта. Не се чувствах в свои води извън пързалката и в другите поприща, където опитвах късмета си. Може би това се дължи на факта, че подсъзнателно съм се стремяла отново да се върна на леда – там, където съм усещала ритъма на сърцето си.

-На 1 и 2 април в зала „Арена-Армеец“ ще бъде представено световното ледено шоу „Кармен“ - дело на режисьора Иля Авербух. Грандиозен спектакъл, чието световно турне тръгва от Лондон. Какво ще види публиката?

-Това е много интересен спектакъл, който с ръка на сърцето мога да споделя, че е надскочило границите на обикновените шоута по света. Спектакъл, който съчетава в себе си много музика, много танци, фигурно пързаляне. Динамиката на леда е невероятна. Тук ще видим изпълнения на музиканти и певци на живо, ще се насладим на танц като фламенкото, на емоционалното въздействие на испанската китара и на още много изненади. Ще има много акробати на леда, което също е нетипично за ледените спектакли. Ще видим изпълненията и на 20-тина олимпийски и световни шампиони по фигурно пързаляне.

-Няма друга трупа в света, няма аналог, където толкова много шампиони да бъдат събрани на едно място. Смело мога да кажа, че ние, състезателите, дължим много на участията си в такива спектакли. Това е грандиозен спектакъл, мюзикъл, ледено шоу, което може да задоволи всички вкусове. Тук човек може да се наслади на хубавата музика на Бизе, на уникалните изпълнения на артистите на леда, на емоцията, бликаща от всеки един номер и танц.

-Имаш ли си любим партньор на леда?

-Няма как да е друг освен Максим (смее се). Най-комфортно ми е с него. Това е човекът, с когото се разбираме и без думи. Естествено, интересно ми е да танцувам и с други партньори, дори и с непрофесионалистите, с които танцувам в телевизионните формати, с различни певци, артисти, защото предизвикателството наистина е голямо, а аз самата научавам от тях много нови и различни неща, дори за самата себе си, виждам се в различно амплоа.

-Майка и звезда на леда. Успяваш ли да постигнеш победи и на двата фронта?

-Не знам дали успявам (смее се). Ще видим след години, когато детето ми порасне, но се старая. Доставя ми удоволствие, въпреки че като майка на момче предизвикателствата са големи. Той е изключително енергичен. Безспорно най-много любов давам на детето си. Уча се много от него, вдъхновявам се и се старая да бъда безупречна, макар че надали има родител, който е безгрешен. Близостта, общуването ми с детето, за мен са най-голямото удоволствие и най-истинското щастие, които някога съм изпитвала.

-Какво те вдъхновява?

-Вдъхновява ме общуването с хора на изкуството - музиканти, артисти, творци на словото. Най-голямото ми вдъхновновение е детето ми. То ме учи да гледам на света през неговите очи. И тогава си давам сметка колко прекрасен наистина е животът. Осъзнавам колко различни са децата от нас, възрастните, погълнати от проблемите и забравили, че най-хубавите и безценни моменти в живота на човека се крият в малките неща.

-Спазваш ли някаква специална диета, за да си винаги в тази перфектна форма?

-Не, опитвам се да убедя сама себе си, че всяко полезно нещо е и много вкусно и че няма нищо лошо да му се отдадеш (смее се). Диетите като цяло са много сложно изпълними за мен, затова се опитвам да убедя сама себе си, че нещо или не ми е вкусно, или че не съм гладна, доверявайки се на психологическата си нагласа. Обичам сладките и тестени изделия, но гледам всичко да консумирам в граници. Харесва ми да си хапвам, но затова пък наблягам на движението и спорта.

-Колко често отделяш време за модни покупки?

-Честно да си призная, харесват ми, но гледам да съм доста по-практична. Приятно ми е да се обличам красиво, но не съм роб на модата или на конкретна марка. А и рядко ми остава свободно време, имайки предвид, че голямата част от времето ми минава или в пътуване, или на леда.

-Какво обичаш да правиш през свободното си време?

-Посвещавам го на детето си. Ходя на детски спектакли, на разходка в парка. Обичам да съм до детето си всяка една минута от времето, в което на съм на леда.

-Ти си изключително лъчезарна личност. Издай ни тайната на очарователната си усмивка?

-Има много неща, които ме карат да се усмихвам. Общуването с хората и обмяната на енергия с публиката ме карат да се чувствам щастлива. Моментите, в които успявам да извикам радост и щастие в очите на някого, ме усмихват и удовлетворяват. Усещането е невероятно!