Възхищавам се на румънците, респектират ме, радвам им се. Ще ви кажа защо с риск да бъда поставена в категорията на българите, които се захласват по всичко чуждо и хулят всичко родно.
Защото на тях са им чужди много от нашите национални черти, което им позволява да се помирят с миналото си, да вървят напред, да коват заедно своята съдба.
Един указ, който е срам за румънската нация
В момента румънците пишат нова глава от историята си. С плам, безкомпромисност и обединени от една обща кауза, на фона на която различията бледнеят. Стотици хиляди са на улицата и се борят един правителствен указ, който е гласуван само с цел да обслужва корупцията в страната, да бъде отменен. Защото той е срам за румънската нация и за постигнатото в сферата на борбата с този вид злоупотреби през последните години.
Този указ, който има тежестта на закон, ще позволи прекратяване на делата на председателя на управляващата Социалдемократическа партия, както и на още много други лица, злоупотребявали по някакъв начин с държавните си длъжности. Наглост, с която ние сме до болка свикнали, но румънците не са. Затова и сега всеки ден са на протест, непреклонни в исканията си.
Протест, който не тръгна от Facebook
Многохилядните демонстрации в Румъния, невиждани по мащаб от 1989 г. насам, не са организирани от Сорос, нито пък във Facebook.
„Инстинктът ни изкарва навън. Излизаме, защото чувстваме, че трябва да го направим“, споделя пред мен моята приятелка от Румъния Йоана, която всеки ден е на демонстрациите. Тя ми разказва също, че и в Букурещ има групи, близки до властта, организирани, за да опорочат протестите. Именно заради тях избухват сблъсъците в румънската столица в сряда вечерта. Там обаче тези провокации удрят на камък - за радост не се стига до ескалация на напрежението. Полицията не позволява това да се случи.
Може би ще Ви е най-интересно да научите какво правят румънците на следващия ден. Отиват и поднасят цветя на жандармерията в знак на благодарност за това, че пази протестиращите и предотвратява по-сериозни сблъсъци в сряда вечер!
Когато разказва това, Йоана се гордее. Завладяна е от онова чувство на екзалтация, което те обзема, когато си в тълпата и си част от някаква кауза. Когато знаеш, че си силен, защото навън са излезли още много хора, които мислят като теб. Завиждам й приятелски.
Днес (03.02. 2017 г.) Йоана пак е на протест. Този път той ще е грандиозен, ще има шествия във всички големи градове. Румънците дълго ще помнят тази седмица.
