През последните дни се заговори на една тема, по която доскоро си мислехме, че има консенсус. Демокрацията. На дневен ред тя бе изнесена от едно от най-разпознаваемите в последно време женски лица на родната политическа сцена – Корнелия Нинова. Ако трябва да сме честни обаче, у нас никога не е имало консенсус относно тази форма на управление. Една голяма прослойка от обществото така и никога не спря да се взира с носталгия и дори да живее в миналото на Тодор Живков и отказа да промени начина си на мислене. А демокрацията е преди всичко начин на мислене и ако като общество поне се бяхме опитали да мислим в правилната посока, сега щяхме да сме в друг етап от развитието си. Като общество, не като отделни индивиди. Уви, не сме. Нека все пак използваме повода, за да си припомним какво всъщност ни даде демокрацията.
Свободата да пътуваме
По време на комунизма пътуването на запад бе химера, бяха позволени екскурзии само до другите комунистически страни. Днес живеем в коренно различна реалност и тя е уникална. Купуваш си low cost билет, качваш се на самолета и отиваш, където си помечтаеш. А в страните от Европейския съюз ни трябва единствено лична карта.
Свободата никой да не ни драска плочите на „Бийтълс“ и “Пинк Флойд“
Да. Ужасна цензура беше по времето на Тодор Живков на всичко онова, което идваше от запад, пропито с поквара. Особено ако е свързано с култура. Е днес, имаме достъп до всичко, в голяма степен обусловен и от интернет. Но е всичко. И вече имаме друг проблем, трябва да филтрираме информацията.
Много телевизионни канали
Помните първа и втора програма, нали? По-малките надали могат дори да си представят само два канала, но преди беше така. Е, сега е изобилие - от оператори, от канали, от какво ли не.
Истински „Киндер сюрприз“, а не корекомско яйце
Яйцата „Киндер сюрприз“, които са любими на всички деца и днес са буквално на една ръка разстояние, в комунистическото минало бяха достъпни само в корекомите. И то с повод. Както и дънките. И тоблеронът, разбира се.
Много, разнообразни и цветни дрехи
С облекло по онова време нямаше как да се откроиш. Освен ако майка ти или баба ти не са шивачки и не ти шият дрехи по кройки от разни западни списания. Целият комунизъм в моите спомени като малка е оцветен в сиво и кафяво, както и повечето дрехи – бяха все в тъмната гама.
Свободата да се себеизразяваме
Днес субкултурите в България са неизброими. А освен предпочитания към музика, филми и начин на обличане, в България с малки изключения човек може да изрази и различна сексуална ориентация.
Плурализъм
Така бленуваната от дясно мислещите хора в България демокрация ни донесе още по-жадувания от тях плурализъм. Не искам да бъда иронична, многопартийната система е много хубаво нещо, просто съм разочарована от всички политически проекти у нас, от липсата на лидери и морал. И в този смисъл плурализмът у нас се изроди в партиен и олигархичен октопод.
Свободия
Явно не бяхме готови за свободата, която ни се даде, не успяхме да я понесем и бързо я превърнахме в свободия. Тъжно, но факт. България е страна, в която вече няма ограничения за наглостта, безпардонността, алчността, лъжата, простотията, невежеството и т.н.
Свободата е думата, с която свързваме демокрацията. За съжаление тя дойде при нас късно,когато епохата вече е друга. Не е лошо да си припомним култовата мисъл на великия Джордж Оруел, която винаги звучи актуално - „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила“.
