Разумът е нашият двигател на прогрес, но често и спирачка по пътя напред. Вижте как обича понякога да се "забавлява" с нас.

1. „Ако работех по-малко, щях да бъда по-щастлив".

Нашият ум често „прибягва” до този аргумент, като се опитва да ни убеди, че щяхме да сме напълно щастливи, ако не се налагаше всеки ден от най-хубавите години в живота си да работим. Представяме си безгрижието като поредица от пътешествия и развлечения и вярваме, че това е щастието. Само че, точно бездействието е най-честата причина за изпадане в тежки депресии. Влагането на усилия в нещо, което накрая дава резултат вдига много повече градусите на настроението ни, кара ни да се чувстваме реализирани!

2. „Не съм виновен аз, другите са виновни!”.

Нашият ум се опитва да ни накара да повярваме, че причината за нашето нещастие не е в самите нас, а в другите: познати и непознати, любими, съпруги и съпрузи, родители… Готови сме да хвърляме обвинения наляво и надясно, но за всяко танго са нужни двама – както ние обвиняваме другите, така и те обвиняват нас. Моментът, в който поемаме отговорността да се справяме сами с живота, поставя фундамента на стабилното самочувствие.

3. „За да бъда щастлив, трябва да открия тайната на щастието”.

А тя е...че няма тайна. Независимо колко книги са написани по темата – опиат за ума, склонен да вярва в скритото някъде съкровище, не съществува никакъв таен ключ за Портала на простото човешко щастие. Всеки сам създава картината на своето бъдеще, формира стратегия и след това, ако иска, работи настойчиво над въплъщението й. И повярвайте, тук кратък път няма. Приемането на този факт ще ви придвижи много бързо напред по пътя към щастието.

4. „Ех, ако имах…”

Ето как нашият мозък се опитва да ни внуши, че бихме били щастливи, ако имахме: по-хубава работа, по-голям и модерен дом, по-скъпа кола … Няма нищо лошо в желанието да се стремим към най-доброто, но това не ни прави автоматично щастливи. Нито пък завинаги. Да, всички тези неща могат да ни ентусиазират, но не за дълго. Този, който иска вечно щастие, трябва да осъзнае, че бъчвата на желанията е бездънна и никога не можеш да я напълниш догоре.

5. „Добре ми е така, стига ми това, което имам, не искам промени”.

Позволим ли си да мислим по подобен начин, създаваме всички предпоставки за инерционно спускане надолу. Животът е пътешествие през постоянни промени. Някои от тях можем да контролираме, други не. Съпротивлението срещу промените или опитите да вземем всичко под свой контрол са обречени на провал. Промените са неизбежни – длъжни сте да примете този факт и да се научите да плувате в непрекъснатия им поток. Способността за адаптация е много важно за усещането за щастие и спокойствие.



6. „Днес или никога.”

Нашият ум често изпада в отчаяние и се поддава на разочарования на няколко крачки от успеха. Упоритостта, последователността са много важни за постигането на щастие. Никога не позволявайте на вашия ум да ви мами и да приемате поражения. Не знаете какво ще ви донесе утрешния ден. Само един ден може да е всичко, което е нужно, за да постигнете своя мечта.

7. „Ще взема решение, когато съвсем точно знам какво трябва да направя”.

Колкото повече мислите, толкова повече влизате в задънена улица. Претеглянето на рисковете, анализът на възможностите са важни фактори, но нищо не се случва, докато няма решения и действия. Почти невъзможно е да разполагаме винаги с пълната информация за вземане на решение. Стоп на съмненията! Неуспехът не е краят на света.

Източник: manager.bg