Te не са Гришо и Никол, нито Зейн Малик и Джиджи Хадид, но през следващата седмица - и изобщо в дните около Свети Валентин, ще ви бъдат пробутвани за „ролеви модел“ от големия, малкия или мобилния екран. Образите им ще изскачат по сайтове и в новините за най-гледаните заглавия от боксофиса. Толкова много ще се говори за тях, че в един момент може да се заблудите, че става дума за истинска двойка, а не за продукт на една от най-мощните и влиятелни индустрии в света – Холивуд.

Но колкото и манипулативно да кръжат любовните сърца около Деня на влюбените и образите на Крисчън Грей и Анастейша Стийл, не забравяйте, че става дума за една голяма, мащабна – и доста сексистка в основата си – измислица. За фикцията „тираничен милиардер и скромно, работещо младо момиче“...

И в частност за филма „Петдесет нюанса по-тъмно“, който идва по кината на 10 януари.

Измислица беше първата част - „Петдесет нюанса сиво“ по книгата на Е. Л. Джеймс, а още по-голяма, още по-захаросана, още по-неправдоподобна измислица е и дългоочакваното продължение, което предпремиерно вече може да се гледа на доста места след световната премиера в Берлин на 7 февруари вечерта.

Премиера, на която актрисата в ролята на Анастейша - Дакота Джонсън - се появи „с ослепителна черна рокля до земята с висока цепка, която разкриваше прелестните й крака“, както ни уведомяват разпространителите. А Джейми Дорнан, както гласи кино-анонсът, „не отстъпваше по блясък на милионера Грей, чиято роля изигра“.

Едно е сигурно: независимо от иронията, с която се отнасяме към този продукт на Холивуд, независимо от иронията на самите актьори (преди две години и Дорнан, и Джонсън заявиха, че не се чувстват особено щастливи в кожата на Крисчън и Анастейша, защото ролите потискат сериозните им актьорски способности) – втората част от поредицата ще се радва на голям успех.

Много вероятно е продължението да пожъне по-голям успех от първата част.

Защо? Зрителите очакват груб секс, вързани ръце, камшици, изобщо очакват повече кадри от червената стая за удоволствия, в която мистър Грей упражнява пълна сексуална доминация над жените. Очакват тъмните сенки от неговото минало да изплуват, докато междувременно се опитва да създаде трайна връзка с Анастейша.

Истината е, че в „Петдесет нюанса по-тъмно“ вече има зачатъци на сюжет и интрига. Така че, в рамките на шегата, смело можем да кажем, че ако Холивуд продължава в този дух, след седем-осем опита може и да успее да създаде нещо, което да наподобява на филм в класическия смисъл на думата.

Въпреки че сценарият на новата част може да се опише с едно изречение, което звучи така „Те се обичат и накрая са щастливи“, все пак са вкарани няколко елемента на съспенс чрез кратки, макар и очевидно обречени опити за намеса, която да раздели двамата влюбени.

Сенки

Появява се бившата BDSM - властница, превърнала Грей в сексуален садист на невръстна възраст. В ролята е Ким Бейсингър, но тя сякаш бледнее пред онази култова еротика, с която дари седмото изкуство в „Поверително от Ел Ей“ и „Девет седмици и половина“. Появява се и бившата секс-робиня на милиардера, но нищо интересно не се случва около нея. А, да, освен опита й да убие Анастейша, който приключва без много-много напрежение (извинявайте за спойлерите!)

В „Петдесет нюанса по-тъмно“ няма еротика, точно както в „Петдесет нюанса сиво“ нямаше секс.

Да, виждаме нещо като холивудската представа за близост – показване на всичко, стига да не се вижда нищо, но това напълно и съвсем не е достатъчно, за да заработи фантазията на съвременните дами.

Освен ако те не са неопитни ученички, девственици-пуританки, кандидат-мръсници или отчаяни съпруги с клонящ към нула сексуален живот. Да, филмът се цели точно в такъв таргет дами... Първо трилогията на Е. Л. Джеймс се прицели в тях и успя, взривявайки книжния пазар като роман уж за женското сексуално освобождаване.

Но падането на задръжките, човъркането на перверзията в женските глави, като цяло откритото говорене за секс все така си остава в голяма степен незаета ниша.

За непредубедените остава копнежът, че в третия филм от поредицата, който се очаква през 2018-а, Холивуд най-после ще се освободи от тежестта на желанието да се хареса на най-широк кръг жени и ще ни поднесе просто един хубав еротичен трилър, какъвто „Петдесет нюанса по-тъмно“ не смее да бъде.


Автор: Мартина Стоянова