Спомняте ли си колекцията от обувки на Кари Брадшоу? Разбира се, че я помните! Едва ли има жена, която да не си мечтае за такова богатство.

Една от от многобройните закачливи реплики на героинята на Сара Джесика Паркър, бе: „Аз не се страхувам от височини. Виждали ли ли сте обувките ми?“...

Времето е превърнало токчетата в символ за класа, стил и женска изтънченост. Образът на успялата жена често е съпроводен от стилен тоалет и безупречни обувки! Но токчетата не винаги са били само наше преимущество.

Всъщност жените започнали да носят високи обувки заради мъжете. Но не за да ги впечатлят, а защото самите мъже носели такива...
Нека попътуваме назад във времето и да открием на кого дължим благодарности.

Древен Египет – връщайки се 3500 г. пр.н.е,, откриваме доказателства за „повдигнати обувки“. Ясно се виждат на стенописите. Благородните египтяни носели високи обувки, за да се открояват от по-нисшата класа. Всъщност повечето бедни мъже и жени са ходели боси. Тези специални обувки били носени най-често по време на церемонии. Те били изработени от кожа и формата им наподобявала символа "Анкх", който означава живот.



Древна Гърция – Сандалите на висока платформа били популярни сред римляните – актьори. По-късно станали обувки, идентифициращи проститутките – така те били лесно разпознаваеми от останалите. Макар да е шокиращо, търговията с хора по онова време е била напълно легална.



Средновековието – жени и мъже носели т.нар. „налъми“. Представлявали са дебели дървени подметки, прикрепени към техните скъпи обувки. Това ги предпазвало от изцапване с кал и други нечистотии. Всички знаем, че този период не се слави с чистота и хигиена.

През 1400 г. налъмите се появяват в Турция, а по-късно стават популярни в цяла Европа. Мъжете аристократи си присвоили токчетата, като знак за своя статус. Нищо чудно, че само те можели да си позволят такива, тъй като прислугата вършела всичко вместо тях самите.Някъде в този период, високите обувки се превръщат в естетически символ. Жените последвали този пример и започнали да носят също некомфортните, но отличителни обувки. През 1600 г. някои токчета достигали до 70 см, и трябвало да се използват помощни пръчки или поддръжка от помощници. С времето те станали популярни и сред по-нисшата класа.



Персия –Използвани за езда, високите токове на персийците, очаровали европейските аристократи. Така, че някои находки, дължим именно на тях.
Те били съставени от две части и служели за предотвратяване на хлъзгане на ездачите.

През 1500 г. европейките се влюбили в техния дизайн и изработка и това положило основи на любовта между модата и високите обувки. Жените били вдъхновени от възможността да изглеждат по-стройни и с по-дълги крака.



Ренесанс - на него дължим идеята за съчетаване на ниска подметка с висок ток или доста близката визия до съвременните модели. Поводът е бил кралска сватба. Катерина Медичи е била едва на 14 години, когато дебютирала с това ново произведение на изкуството. Тя искала да изглежда по-висока и възрастна за своя херцог.



Викторианската ера – ето кога токчето е станало по - тънко. Вече високите обувки били насочени повече към нежния пол. Актуалните за тогава подобни на ботуши обувки били ушити от кожа. Били много елегантни. Тогава е възникнала и голата фотография, където жените позирали с тези изящни обувки, които ги издължавали и ги правели още по-женствени и привлекателни. Французите са добавили своята доза романтика!



Втората Световна война – първите Стилето!

Развитието на порнографията, както и малко по-невинното течение наречено Pin up, достигат своя апогей в този период. Снимките са единствената утеха на всички мъже, далеч от дома и семействата им.

Предизвикателните пози и артистичните „аксесоари“ развили въображението и Кристиан Диор изобретил „тънките като игла“ токове.
Думата Стилето (преведено като шило) била заимствана от италиански език. Не било нужно много време да набере популярност и да се превърне в хит в Холивуд.

Носи се легенда, че самата Мерилин Монро си поръчала изработка на специални Стилето, като едната обувка била по-висока от другата. Това подсилвало ефекта на съблазнителната й походка с характерното поклащане на ханша.



Съвременните модели носят със себе си дълга история. Така че сами по себе си могат да бъдат наречени изкуство. Със сигурност знаем едно – всяка жена трябва да притежава поне едни Стилето!

Автор: Наджин Расимова