Мастихови дръвчета растат на различни места по света, но само и единствено тези от южната страна на гръцкия остров Хиос – сълзят.

Наричат ги сълзи, които носят радост, защото лекуват.

За мастихата се носят легенди, но още от древността хората са знаели колко ценни лековити качества при приежава тя. Легенди, тъй като само на едно уникално местенце на земното кълбо дърветата отделят тази уникална по състава си смола. Защо сълзят само хиоските мастихови дръвчета? Легендата разказва за свети Исидор, който бил подложен на зверски мъчения. Толкова зверски, че и дърветата не издържали на гледката. Започнали да “плачат“.

Въпреки, че днес мастиховата смола се използва за различни индустриални цели (най-вече от фармацевтичната и козметичната индустрии), ценната смола се добива по традиционен метод, същия, какъвто е бил ползван и през древността. Правят се фини разрези по кората, а почвата под дървото се покрива с бяла глина, която запазва чисти аромантите бисери на мастихата.

Когато „сълзите“ паднат под формата на смолисти капки, следва период на кристализация за 15-20 дни. Готовите кристали се събират ръчно.

Така е било и през 250 г. след Христа, когато са първите данни за култивиране и използване на мастихата в бита и медицината. Столетия по-рано Хипократ, Херодот и Гален споменават в своите трудове за смолата от остров Хиос като препоръчват употребата й при стомашни разстройства, вирусни заболявания и за подобряване състоянието на кръвта.

През средновековието мастихата е ползвана за какво ли не! Римлянките я дъвчели, за да си избелват зъбите и да освежават дъха си. Добавяли я във виното под формата на прах, особено по време на тежки пиршества.

През Византийският период мастихата била достъпна само в императорския двор, а по време на турското робство, тя била по-ценна и от злато. Смъртно наказание грозяло всеки, дръзнал да открадне от природното богатство. По време на турското робство на Хиос, хората от „мастиховите“ села били пощадени, за да служат на султана и неговия харем.

И така, повече от 2500 години мастихата се ползва в медицината, козметичната индустрия и разбира се, като храна.

Някои от вас може да си спомнят естествената дъвка на гранули, която дъвчехме в своето детство. Изискваше усилия докато я „раздъвчем“, но пък отделяните урсулова и олеанова киселини, всъщност са ни давали здраве. Всъщност една от най-ранните документирани употреби на мастиховата смола е била под формата дъвка. Днес тя се ползва като съставка на сосове, сладолед, локум, безалкохолни напитки, алкохол.

Другите приложения на мастихата в бита са за направата на ароматни свещи, тамян за прикадяване, паста за зъби!

По-важно обаче е, приложението й в медицината и производството на хранителни добавки. Още от древността лечебните свойства на мастихата са разкрити заради силните си антиоксидантни, антибактериални и антигъбични свойства. Изследване на Нотингамския университет, публикувано в „Ню Инглънд Джърнъл“ твърди, че мастихата лекува язва, атакувайки повишената популация на Хеликобактер Пилори.

Днес науката е доказала чрез точни и всеобщо признати методи лечебните качества на мастихата, доказвайки теориите за нея на древните медици. Тя има благоприятно действие при всякакви стомашни разстройства, язва, колит, гастрит, киселини, контрол над Хеликобактер Пилори.

В следващите материали ще ви разкажем подробно за всяко едно от приложенията на мастихата за здравето на човека.

По-късно от дървесината на тези дървета се произвеждали клечки за зъби, специално за султанския харем.

Още в древността, хората са знаели колко ценни са качествата на мастихата. И днешната индустрия (медицинска, мозметична, хомеопатична и др.) доказва това. Мастихата абсорбира холестерола, има антибактериални и антисепрични свойства, освен това подпомага храносмилането, стяга венците, лекува рани и стомашни язви.

Мастиха се използва и в произвоството на алкохол (прословутото узо с мастиха от Хиос); в кулинарията – като подправка за сладкиши; и в рафиниран вид – в козметиката в състава на паста за зъби, шампоани и парфюми.

Остров Хиос - кокетност и спокойствие