Очакването на най-щастливото събитие – появата на бебето, е онзи благословен период, който те изпълва с вълнения и красиви емоции, каквито никога не си изпитвал досега. Възторгът от чудото на Живота е неописуем, а вдъхновението – завладяващо. Разбира се, не можем да подминем факта, че бременността е съпътствана и с усещания, като физически дискомфорт, тревожност и страхове. И безспорно, тя неминуемо е придружена с рискове за здравето както на бременната, така и на нейната бъдеща рожба.

Даваме ли си обаче всички ясна представа за това как една жена, носеща в себе си нов живот, може да се почувства, когато прeкрачвайки прага на превозното средство, се сблъсква единствено с непукизъм, нехайство и безразличие от страна на хората вътре в него?

Реалността за жалост, в повечето случаи, се оказва не такава, каквато ни се иска да е. Да се появи сред външното общество, извън сигурното пространство на уютния дом, за една бъдеща мама се оказва истинско предизвикателство и изпитание за нейните дух и физика.

Проблемът колко от нас отстъпват място в градския транспорт на бременни е сериозно наболял и не е от вчера. Най-учудващото е, че това е феномен, който срещаме не само у нас, но и в страни като Великобритания например, която е известна с прословутото си и неизменно джентълменство. Шокиращата статистика сочи, че 85 % от британците са на мнение, че бременната жена трябва сама да помоли за място в градския транспорт. Какво остава за нашето общество след подобни данни, идващи от сърцето на Европа - Лондон?

Това е и поводът Столична община, Столичен метрополитен, II САГБАЛ "Шейново" и Angel Baby Ltd да се обединят под общата благородна кауза да разпространят значки с надслов "Бебе на борда". Целта на проекта е да се осигури безопасност и комфорт на бъдещите майки в столицата по време на пътуването им в градския транспорт. Посланието на инициативата е да се внуши осъзнатост и отношение на пътниците към бременните.

Достойна за аплаузи кампания, чийто старт бе поставен само преди броени дни от кмета на София Йорданка Фандъкова и директора на Втора САГБАЛ "Шейново" Румен Велев в столичното метро. Инициатива, чиято цел е да отвори очите и сърцата на онези от нас, които малко или много, унесени в грижи и проблеми, сме позабравили за онези най-красиви и изконни добродетели, които ни правят хора.

Идеята за инициативата е на екипа на д-р Велев от "Шейново", вдъхновен от постъпката на Кейт Мидълтън, която преди време се качи в лондонското метро с подобна значка, за да привлече вниманието на английските "джентълмени" към състоянието на жените, носещите в себе си нов живот.

Всяка бъдеща майка напълно безплатно може да получи книжка и значка "Бебе на борда" от всички гишета на софийското метро. Към момента са изработени 3000 броя.

Защо приветстваме подобна инициатива?

Като майка на 6-годишен син мога да разкажа десетки истории от личен опит, за жалост повечето от тях донесли ми повече болка и огорчение, отколкото радост и удовлетворение. Тук ще споделя само една от тях, която никога няма да забравя. От нея ми се изясни тъжната и болезнена истина, че в каквото и състояние да се намираш – болен, възрастен, в случая видно бременна, не винаги насреща си ще получиш така очакваното отношение на внимание, загриженост и добронамереност, от които се нуждаеш. Защото една жена е по-чувствителна, по-ранима и крехка именно тогава, когато носи в себе си нов живот. И това е времето, когато тя има най-голяма нужда от опора, внимание и закрила.

Случката, която няма да забравя...

В трамвая, в който се качих, нямаше правостоящи. Единственият такъв се оказах аз. Някои от седящите ме погледнаха крадешком. Реакция обаче не последва, въпреки очевидно позакръглената ми отпред фигура. Хванах се за дръжката на една от седалките. В редицата вдясно от мен блажено седяха трима млади мъже. Вляво - две момичета разговаряха помежду си. Никой не помръдна...

Обзе ме болезнено разочарование от обидното безразличие край мен. В душата ми се надигна горчиво, тихо негодувание. Точно тогава момичето, за седалката на което се държах, се обърна случайно, спря погледа си върху мен и мълниеносно отстъпи мястото си с извинението, че не ме е забелязало по-рано.

Трогната от проявеното внимание, благодарих и седнах. В този миг трамваят рязко заби спирачки. Момичето, отстъпило ми място, политна с бясна скорост напред и едва успя да се задържи, удряйки рамото си в рамката до вратите. Пътниците, потънали до онзи момент в опиата на блажената си апатия, изведнъж се сепнаха. Дали осъзнаха сериозността на ситуацията, единствено мога да гадая.

Случайност или не, до ден днешен съм благодарна на онова мило момиче, което отстъпи мястото си, без каквато и да било значка с надпис "Бебе на борда" да го е подсетила за това. Едно момиче, което постъпи така, както би постъпил всеки един достоен човек, запазил в душата си най-ценното – своята човечност.

"Не искам да си помисля какво можеше да Ви се случи!”, бяха думите на познатата на пострадалото момиче. Думи, прозвучали като извод и урок за всички онези, отпуснали поглед в празно съзерцание през замъглените прозорци на своето сиво безразличие.