Инатът е фрустрация, която детето проявява, когато се бори за нещо много важно в неговите очи. Упорството винаги отразява нуждата от промяна в установената система.
Вашият малчуган отказва да си обуе чорапите, а вашето момиченце „е решило твърдо” днес да не отиде на училище. След като сте изчерпали целия арсенал от молби, заплахи и уговорки, често сте толкова изтощени, че едва имате сили да продължите да го увещавате. А най-милите ви създания продължават да държат на своето.

Инатът е акт на съпротива, който някои специалисти приписват на по-ниска емоционална интелигентност. Всъщност обаче става дума за набор от качества (самопознание, самоконтрол, самоувереност, емпатия...), които не се противопоставят, а допълват рационалната интелигентност. Впрочем експертът Морин Хили твърди, че напротив съпротива оказват точно емоционално по-интелигентните деца и че това е отражение на вътрешни процеси. Такива деца, уточнява тя, всъщност слушат своята „вътрешна мъдрост” и вместо да се присъединят към другите, които безропотно и послушно изпълняват задълженията си, дават сигнал, че за тях подобно поведение „не е правилно”.

Нужна е смелост да излезеш напред и да покажеш как се чувстваш. Такова е мнението и на магистъра по психология и практик по теория на игрите Теа Кнежевич. „Инатливото реагиране на детето е знак за неговата съпротива. Така то се опитва да контролира донякъде ситуацията и точно затова отказва да отстъпи. Упорството е фрустрация, която детето използва, когато се бори за нещо много важно в неговите очи", казва тя.

В такива случаи възрастният може да изрази своето разбиране към детето и да му каже, че знае, че това е много, много важно за него и едва когато детето се е успокоило, със спокоен, но ясен и решителен глас да му постави границата.

Упорството, подчертава Хили, винаги отразява нуждата от промяна в установения порядък и без него не биха съществували промени, нито велики личности като Майка Тереза. Разбирането е първата крачка в опитите ни да помогнем на нашето инатливо дете, твърдят специалистите. Започва с разговор, в който детето би могло да ви разкрие само какво всъщност го измъчва, така че заедно да потърсите възможното решение. Най-важното, напомня Хили, е да не губите търпение.

Дете, което се инати, е предизвикателство и изглежда трудно управляемо, но истината е, че често то е такова, защото се чувства неразбрано. Децата са подтиквани да се държат по този начин от вътрешен импулс, но не са развили умения да ни покажат другояче, че не са съгласни с онова, което се иска от тях. Тук е ролята на родителите и близките им, да им помогнат да развият тези умения и да покажат на детето, че може и без недопустими и невъздържани жестове (хвърляне на вещи, блъскане по вратата …). Най-добрият начин е да останете с него, за да може в този момент да ви каже какво чувства. Естествено не всички ситуации са подходящи за преговори - например ходенето на зъболекар може да се отложи, но не и да се избегне, точно както и миенето на зъбите. Тогава си поемете дълбоко дъх и последвайте съвета на психоложката Теа Кнежевич:

“За да подтикнете детето да промени реакцията си, важно е да намалите оказвания натиск и по някакъв начин да му помогнете да се отпусне. Трябва да нормализирате ситуацията и да не влизате в борба за надмощие, защото след подобна борба най-често и двете страни се чувстват зле. Едва след като се успокои и отпусне, детето ще може да избере да се държи другояче."

И така...

Първата крачка в опитите ни да помогнем на заинатилото се дете е разбирането.

Дете, което се инати, е предизвикателство, но истината е, че често то е такова, защото се чувства неразбрано. Децата са подтиквани да се държат така от вътрешен импулс, но не са развили умения да ни покажат по друг начин, че не са съгласни с онова, което се иска или очаква от тях.

Едва след като се успокои, детето може да започне да се държи по друг начин. Търпението на родителя е ключово, за да се успокои заинатилото се дете без много караници. Ако му се противопоставите открито, като се позовете на родителския си авторитет, ще се въвлечете в борба за надмощие, в която и двете страни са губещи. Едва след като малчуганът се успокои, можете да си поговорите за границите.