Със сигурност всеки родител на малко дете, в един или друг момент, се е питал как да подходи към малчугана, така че да го подготви реално и адекватно за агресивния и враждебен свят, който го очаква навън.

Толерантността и отстъпчивостта няма ли да създадат погрешната представа в очите на околните за плаха, слабохарактерна и малодушна личност, рискувайки повечето от тях да се възползват от нея за своя лична изгода? Кавалерските обноски и търпението няма ли да направят детето ни по-раним и чувствителен човек в свят, където законът на джунглата властва с пълна сила? Въпроси, които вълнуват и тревожат не един родител.

Много родители в стремежа си да предпазят рожбата си от негативното въздействие на обществото върху него и да го направят по-борбено, независимо, смело и пробивно в името на успеха, започват да му втълпяват поведение на доминация, за жалост често пъти граничещо с незачитане и неуважение на желанията, потребностите и правата на другите деца. Подход, който се оказва абсолютно погрешен, именно защото внедряването на подобни поведенчески модели могат единствено да посеят у малкия човек "зародиша" на една бъдеща неотстъпчива, напориста, безкомпромисна, хладнокръвна и дори бездушна личност, а това от своя страна да окаже пагубно влияние върху неговия бъдещ живот.

И така, как да подходим към детето, така че успешно да го подготвим за житейските изпитания, които го очакват в света навън? Да дадем точна формула на тази енигма, безспорно е трудно, но не и невъзможно...

Това, което всеки един от нас като родител трябва да осъзнае, е, че не бива възпитанието да бъде насочено към идеализиране на едната или другата крайност. Поощрението на "овчедушието" от една страна или на "хищничеството" – от друга, никога не е довеждало и няма да доведе до добри резултати. Напротив. Издигането на едното или другото поведение в култ, житейска философия и начин на живот, не би довело до нищо добро, а единствено до изолация и дори до негативни психологически последици за детето.

Да посее у детето си семенцето на християнските ценности всъщност е дълг на всеки един родител. Защото именно качества като състрадание, емпатия, милосърдие, уважение, любов, вяра, отношение към нуждите и потребностите на другите лежат в основата на най-висшите общочовешки добродетели, които ни правят Човеци. Идеали, към които всеки един от нас трябва да се стреми през целия си живот и заради които си струва да живееш.

Защото да се бориш с трудностите не значи да създаваш проблеми и мъка на хората около теб. Да бъдеш приветлив, коректен, учтив и милосърден не значи, че си слаб, страхлив и овчедушен.

Затова и пътят към щастието на нашето дете трябва да се гради внимателно, с много любов, разум и всеотдайност. Златната среда е тази, към която трябва да се стремим, за да научим малкия човек до себе си да устоява позициите си, но и да уважава живота и потребностите на другите.