Консумирайки задължителната доза новини, днес за пореден път се убедих, че красотата е най-вече вътрешна сила и усещане. Доказателството се казва Микайла Холмгрен – първата американка със синдром на Даун, която ще се представи на конкурса Мис Минесота. Иска се кураж да се бориш със стигмата на Даун, при това на лъскавия подиум, на шоу с милиони зрители, заобиколена от перфектните тела и лица на конкурентките за короната. Иска да смелост да кажеш: Ето, това съм аз и се харесвам такава.

Микайла е одобрена за участие, а това, както знаем всички, е по-важно от победата. Да става каквото ще. И все пак, ако спечели в родния си щат през ноември, Микайла ще отиде да се състезава на национално ниво, а оттам, кой би предположил, може дори да представи САЩ на следващото издание на Мис Вселена. Но да не слагаме каруцата пред коня, защото това не е целта и на самата Микайла.



22-годишната студентка не иска да бъде супермодел. Тя цели единствено да покаже на колкото се може повече хора „как изглежда и какво означава синдромът на Даун“. Защото е уверена, че красотата идва отвътре навън и че няма от какво да се срамува. Защото е убедена, че хората със специални нужди са способни да работят, живеят и да се забавляват като всички останали.

„Гордея се със себе си. За първи път правя нещо подобно и мисля, че ще оставя следа“, казва необикновена девойка, която се чувства съвсем комфортно в своето тяло. Всъщност, кой би й възразил, че красотата е универсален стандарт, недопускащ отклонения?

Микалия е коренна противоположност на всичко, което конкурсите за хубост и зрителите им търсят в жените. И това е страхотно.


Доскоро синдромът на Даун звучеше като страшна диагноза – генна мутация, която изкривява тялото и ума. Грешка на природата, която не може се поправи. Разбито семейство и доживотна присъда.... Все повече изследвания обаче разсейват тези мрачни заблуди. Страдащите от синдрома на Даун могат да водят пълноценен живот, всичко зависи от правилните грижи и любовта на околните към тях. Тези хора просто са различни, а не негодни и нездрави – и е крайно време да започнем да ги приемаме по този начин. Като едни от нас.

Колкото до американските конкурси за красота, там „различното“ и „другото“ не е отритвано, поне не в такава степен. Сред участничките през годините откриваме победителка с детска церебрална парализа - Мис Айова 2008 Аби Кюран. Америка определено не е страна, където те са скрити, изолирани и изоставени от срам или от страх. За проблемите и историите им се говори открито – нещо, което сякаш малко по малко се случва и в България.

Казват, че напредъкът на едно общество се познава по отношението към хората с увреждания и специални потребности. По света съществуват разнородни конкурси за красота, насочени именно към тях и тяхната интеграция – в Полша, Армения, Индия, Виетнам, Ангола и други държави, както и международни такива. Конкурсът за глухонеми нашумя за кратко у нас преди година, когато се оказа, че Мис „Тишина“ Велмира Стефанова е принудена да оцелява със 110 лева инвалидна пенсия, докато, като всяко 24-годишно момиче, мечтае за по-добър живот, работа и възможности.

Приемане, а не отхвърляне

Микайла Холмгрен, от друга страна, е свикнала със сцената. Тя танцува от 6-годишна, защото майка й решава, че това би било чудесен начин да я социализира. И се оказва напълно права – недъзите не оформят личността на детето. В последствие Микайла учи, записва се в университет, подкрепя различни каузи, ментор е на деца. Като активист за борба с редките болести, тя е говорила пред Сената и Конгреса на САЩ за законодателни промени.

Преди две години е спечелила конкурс за красота за момичета със специални нужди. И за всичко това има причина: “Да покажа на други хора със синдрома на Даун, че могат да правят всичко, което поискат“. Микайла е избрала да разпространи своята кауза под светлините на прожекторите на конкурс за красота. Сега й остава да се научи да ходи на високи токчета.

Навлизането на хора като Микайла Холмгрен в мейнстрийм състезанията за красота е качествено нов процес. Независимо от скептичните мнения, че тя няма как да бъде приемана на равни начала с останалите участнички, Микайла вече е преминала най-трудната битка – тази със себе си. Така че тя е тук и казва:

Здравей, свят! Готов ли си да ме приемеш? Няма нищо страшно.


Автор: Ани Филева