Ако търсите изкуство, което да ви напомня за детството и същевременно да е полезно за околната среда, прегледайте тези уникални склуптури на Робърт Брадфорд.

Телефончета, кукли Барби, фигурки на Пауър Рейнджърс, магнитни буквички и пластмасови пистолетчета са само някои от играчките, които пълнят детските стаи. Но какво да правим с тях, когато децата ни ги надраснат?

Английският художник Робърт Брадфорд е открил начин да се справи с тази дилема: Той рециклира стари пластмасови играчки и ги превръща в разноцветни скулптури.

Брадфорд е роден в Лондон, посещава училището за изкуства в Кент, Англия, и получава степен бакалавър по изкуствата от Колежа по изкуство и дизайн в Рейвънсбърн. След това завършва Кралския колеж по изкуствата в Лондон, от който получава магистърска степен във филмовото изкуство.

Нощем той прекарва времето си като се концентрира върху чертаене, рисуване, видеозаписване и фотография. Денем се занимава с психично болни. Лекция в Университета в Сан Диего, която посещава, по-късно му помага да замине за Южна Калифорния за пет години.

След като се завръща в Англия, Брадфорд насочва артистичните си интереси към скулптурата и след като един ден случайно попада на кутия стари детски играчки, той започва да създава скулптури от тях. Това се случва през 2004 г. Оттогава насам международнатоа му слава постоянно расте и днес скулптурите му се продават за по 20 000 долара.

Най-впечатляваща е серията му от кучета, направена от букви, фенерчета или рефлектори.

Събирането на стари играчки може да изглежда много лесно и просто, но самият Брадфорд ще ви каже, че това изобщо не е така.

След като по случайност през 2004 г. Брадфорд открива рециклираните играчки, той претърпява два неуспешни опита преди да успее да завие няколко винта в някои от тях. За негова изненада, те не се счупват. Сега той прикрепва всичките си играчки към дървена арматура, тъй като тя е смятана за най-здравото и удобно средство, което да ги придържа заедно.

„От дълго време насам предпочитам да използвам материали, които вече са били използвани или имат някаква история във времето... Дори играчките сами по себе си ме вълнуват като едни мини скулптури, създадени от някой нечуван и неоценен човек на изкуството”, споделя Робърт.

Брадфорд е заинтригуван от случайната смесица от цветове, форми и размери на играчките. Той ги вижда като „движеща се мода и мания, която преминава през нас и медиийното пространство – временно значима, а след това забравена.”

Брадфорд дарява тези стари играчки с нов живот и им дава шанс да допринесат за една по-мащабна картина, която няма да позволи да бъдат забравени.

Защо точно кучета и защо толкова много? Първото куче, което творецът саздава, е немска овчарка. Следват предложения и поръчки от собственици на кучета да създаде пластмасови подобия на техните собствени животни.

Дълбокият интерес в тези нови скулптури се крие във факта, че те могат да се разглеждат както като едно цяло, така и като сума от отделни частици, всяка от които бива оценена сама за себе си. И точно това е целта на Брадфорд.

Имайки предвид, че всичко пластмасово, създадено до този момент, все още си е на тази планета, Брадфорд е създал един наистина уникален начин за рециклиране на тези неунищожими бомби на времето.

За него, в основата на очарованието стои реакцията на хората, която, макар и позитивна в повечето случаи, може да варира от радост, смях и очарование до носталгия, озадачаване, и дори отричане. Брадфорд казва:

„Обикновено има някакъв елемент на очароване от самите скулптури, отделните играчки и процеса на изработване... Много често децата викат родителите си да дойдат и да се вгледат в изработките и оттам започва една цяла поредица от разпознаване, наименумане на различните играчки и припомняне на времето, когато те са били използвани.”