Вчера Гугъл отбеляза, с една от своите супер идейни картинки, 119-та годишнина от рождението на Ана Фройд - единственото от децата на Зигмунд, което тръгва по стъпките на великия си баща. И тя, подобно на децата на гениалните хора, не успява да достигне свръх надарения си родител, но намира своята значима ниша, доразвивайки и обогатявайки неговите идеи. З.Фройд пръв поставя въпроса за защитните механизми на психиката, но дъщеря му ги систематизира и нарича като такива. Защо е толкова съществена темата за защитните механизми когато говорим за човешката психика? Няма човек, който да не ги използва. Най-интересното и сложното при охранителната система на психиката е, че тя действа в огромна степен неосъзнато. Всеки човек използва характерен за личността си репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде само епизодична, като реакция на травматични събития и въздействия върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат и в част от структурата на личността. Така или иначе, защитните механизми се откриват както в нормалното психично развитие, така и при патологични състояния.
Защитните механизми са инструменти за управление на реалността - както външната така и вътрешната. Те няма как да бъдат разбрани извън психоаналитичната теория и нейната постановка за структурата на психиката изградена от То, Его и Суперего - сили, които са в постоянна динамика. Темата е много широка и дълбока, но най-общо, защитните механизми, както подсказва и самото им име, са защитни, точно за да ни предпазват от болезнени и заплашителни ситуации идващи от вътрешни конфликти или външни заплахи, свързани с нашето функциониране. Защитните механизми на Его-то охраняват човека от прекомерна тревожност и трудна за понасяне действителност. Краен резултат на защитните механизми е винаги някаква форма на изкривено възприемане на реалността. Това означава, че всеки човек редактира по някакъв начин суровата действителност, а всяка редакция е форма на заблуждение. Ето защо, всеки живее в свой собствен редактиран свят и споровете за ГОЛЯМАТА ИСТИНА, са несъстоятелни. Всеки има своята авторска истина и няма универсална такава.
Съображенията, определящи избора на конкретен защитен механизъм от даден човек, не са напълно изяснени. Анна Фройд казва, че е възможно едни механизми да са насочени преди всичко към париране на сексуалните импулси, а други - към агресивните. Възможно е едни средства за защита да се активират само когато други, по-базисни, не са успели да свършат работата си. Възможно е също така видът на използвания защитен механизъм да се определя изключително от равнището, до което е достигнало развитието на психичния апарат на човека. Не рядко едно и също поведение при различни хора може да бъде обяснено чрез различни механизми. Освен това често механизмите се използват в комбинация. Огромното разнообразие от прояви на човешкото поведение прави всяка една класификация на защитните механизми непълна и неточна.
В терапевтичния процес и личностовото израстване на човек, целта не е да се премахнат защитните механизми (това е нереалистично), а да бъдат доведени до съзнанието, да се запознаем с тях, да ги опознаем, както и да направим замяна на незрелите, остарели и нефункционални защити с други - по-адаптивни и по-зрели "инструменти" за справяне с реалността.
