Лари Уингет: За да промените живота си в положителна насока, първо трябва да се отнесете малко негативно към него

03 май 2017 | 15:30
видяна 4427
коментари 1

Има един тип - Лари Уингет. Наричат го питбула на личностното развитие. Доста е безцеремонен (както е кръстил и една от книгите си) и всъщност, можеш да научиш някои смислени неща от него, стига да не си от обидчивите и лесно раними личности.

Уингет смята, че ние хората твърде често сме глупави, разглезени, мрънкащи и безхаберни същества, криещи се предимно в образа на жертва. Не зная дали това определя същността на човешкото, но всеки един от нас, малко или повече, използва за оцеляване стратегията на жертвата. Може би въпросът не е, дали сме жертви по принцип, а колко често сме такива в ежедневието си, което се натрупва сумарно като устойчива житейска стратегия.

Уингет казва: „Всеки се издънва. Всички до­пускаме грешки. Човешко е да се греши. Ако никога не бъркате, чуйте това: вие сте мъртви. Подсказката е следната: поучете се от грешките си. Допустимо е често да грешите, недопустимо – непрекъснато да повтаряте една и съща грешка. В някакъв момент трябва да се осъзнаете.“

Точно това е, което ни прави глупави, разглезени, мрънкащи същества, пъхащи се в дрехата на жертвата. На мен ми се набива на очи една конкретна грешка, която допускаме: невъзможността да застанем зад личните си избори. И не мисля, че проблемът е в това какво решение да вземем, а в това,  да понесем реалните последици от него. Макар решенията най-често да са от типа „да изберем по-малкото зло“  (понеже при всеки избор
губиш други възможности), ние все пак успяваме някак да вземем решение, но при първата провокация от средата, появата на дискомфорт и емоционална болка, веднага хукваме да бягаме в пристана на абстиненцията:  „ама не мога, не издържам, ще се върна назад, аз всъщност не исках това, а другото.....“ Можем да допълним сами списъка...нали?

И тогава започва лашкането от едната крайност в другата, бясното въртене в порочен кръг и разполагането в поза „шпагат“, в която житейска позиция краката са блокирани. В този момент човек се обявява за жертва на обстоятелства, хора и събития, в плен на злата орисия, вместо да признае, че няма „задник“ да понесе страха от неизвестността и личната отговорност, алчно съпротивлявайки се да понесе каквито и да е загуби в своята реалност, нищо, че загубата е неизбежно правило в играта на живота.

Уингет казва:  „Не си блъскайте главата дали ще вземете правилното решение. Просто вземете решение и го превърнете в правилно!"

Коментари

1
  04 май 2017 | 09:23 отговор
 

Хареса ми!!! Силно и истинско!

 

Добави Коментар

Най-четени