Един мъдрец казва: Кръстопътят е свещено място.
На него, човекът трябва да вземе решение.
Ето защо боговете обикновено спят и ядат по кръстопътищата.
Там, където се пресичат пътищата, са концентрирани две големи сили –
пътят, който ще бъде избран и пътят, който ще трябва да бъде отхвърлен.
Двата са превърнати в единствен път, но само за кратък период от време.
Човекът може да си почине, да поспи малко и дори да се посъветва с боговете,
които населяват кръстопътя.
Но никой не може да остане там завинаги: щом изборът е направен,
той трябва да върви без да мисли за пътя, който е отхвърлил.
В противен случай кръстопътят става проклятие