Да ставаш с годините по-млад - това е истинското изкуство на живота

09 май 2017 | 10:55
видяна 6031
коментари 2

Забелязали ли сте, че при някои хора старостта идва, но младостта не си отива?

При тях, някак си, успяват да съжителстват в удивителна хармония тези, уж, противоположни състояния.

Аз познавам такива хора и мога да потвърдя, че съдбата никак не ги е щадила откъм трудности и кризи. Те обаче, рядко са си позволявали лукса да се самосъжаляват, защото да се самосъжаляваш е силно и пристрастяващо изкушение.

Редовното самосъжаление те прави бездеен, прави те крайно егоцентричен (издигаш себе си в култ), прави те токсичен за другите и за теб самия.

Самосъжалението издигнато до навик пресушава любопитството към хората и света, убива радостта от живота, спира кранчето на любовта... и тогава младостта си отива, а тялото бързо започва да загнива.

Генераторът на младост се намира в характера, не в тялото.

Коментари

2
  11 май 2017 | 22:45 отговор
 

Разбира се, че без самодъжаление не може. Важна е дозата и честотата. Защото пристрастяването дебне...

 
1
  11 май 2017 | 01:08 отговор
 

Няма начин да не се самосъжаляваш - имам навика да го правя по "тъмни доби" (не е задължително да е тъмно, задължително е да съм си вкъщи и сама) :))) Да изпадам в някакви мрачни настроения и избухвания в сълзи - животът не ме е галил и не ме гали с перце. Но някакси се вземам в ръце и почвам да се реконструирам - първо физически (оправям зачервения нос и подпухнали очи) после някак неусетно, ставам пак позитивна и усмихната... Но все пак отвреме на време се чудя дали тази усмивка не е някаква маска за пред света, дали не е някакво "програмиране",дали не трябва да се даде воля на истинските чувства на правилното място пред наранилите ни хора... А не да се изтезаваме сами и да се правим, че всичко ни е ок.

 

Добави Коментар

Най-четени