Четири дзен-ученика, близки приятели, си обещали да пазят мълчание с цел по-дълбока

медитация.

През първия ден мълчали. Медитацията им вървяла добре, но когато настъпила нощта и

керосиновите им лампи започнали едва да мъждукат, първият ученик се провикнал към слугата:

- Поправи тези лампи!

Вторият ученик се учудил, че първият заговорил.

Нали се разбрахме да не казваме даже и думичка - забелязал той.

- Вие сте глупаци, защо говорите? - запитал третият.

- Само аз единствен мълча - отбелязал четвъртият.

Лион Фойхтвангер е казал, че на човек са му необходими две години, за да се научи да говори, и шейсет, за да се научи да мълчи. Мълчанието не само може да е най-скъпоценното нещо в определени моменти, но мълчанието е и един от най-сигурните пътища водещи към познанието и себепознанието. Много харесвам тази кратка притча, която изчерпва според мен темата:

"Един мъдър стар бухал седял на един дъб. Колкото повече виждал, толкова по-малко говорел. Колкото по-малко говорел, толкова повече чувал."

Ако ние хората бяхме бухали, мъдростта щеше да "покълне" навсякъде по планетата. Природата е някак логична - едва ли ни е дала само 1 език и 2 броя уши случайно.