Автор
Веселина Петрова

Изгарят, оставени сами, трудноподвижни и без стотинка: Бедността не е порок, но взима жертви

Трима души загинаха вчера в пожар в столичния квартал "Люлин". Става въпрос за възрастен и трудноподвижен мъж, от чийто апартамент тръгва пожарът, и за две жени - майка и дъщеря, които са починали от задушаване.

Тъжното в случая е, че възрастният мъж, който явно е живеел сам, не е имал достатъчно средства, разполагал е със стара печка за готвене, от която вероятно е тръгнал пожарът, а домът му е бил затрупан от вещи... Което пък е затруднило пожарникарите.

А сега си помислете за всички онези възрастни хора, с пенсии, стигащи за един ден живот, които обикновено живеят сами, като отшелници, както коментира един от живущите в злополучния блок. Те със сигурност не са искали така да се стече животът им, но ето че се е случило. Да си сам, с обидно ниска пенсия, без подкрепа и помощ е наистина тежко. А ако си и трудно подвижен, което за тази възраст е някак нормално, е още по-депресиращо. Ако имаш и достойнство, което не ти позволява да се държиш като просяк, нещата стават драматични.

Пълно е с такива хора в кварталите. Пълно и тъжно. Мога да ви дам безкрайно много примери, сигурна съм, че и вие знаете за такива. Тъжно е, защото докато някои се карат за постове, други приключват живота си по този наистина гаден начин, а са работили години наред. За пенсията.

До блока на майка ми има къща, на втория етаж живееше човек, който буквално се бореше с вятърни мелници. Дъщеря му живее в чужбина, внучката въобще не се интересува от него, а той беше изтикан от собствения си имот от нагли хора, купили долния етаж и направили така, че да няма достъп до неговия имот. Беше на 97 години. Почина. Предполагам, че внучката му бързо е научила цената на имота му.

В блока срещу нашия живее жена, която е натрупала цялата тераса с хартии и кашони - предава ги за вторични суровини и си докарва допълнителен доход. Чиста, спретната, не рови в кофите, но ако някой ден жилището пламне, ще изгорят поне няколко етажа. Предполагам, че и тя е оставена на произвола на съдбата да се справя сама.

Но така е в България. Хората над 60 не се желани за работа, плаща се мизерно, а пенсията днес стига за едно кисело мляко и хляб, защото останалото го вземат от Енергото, ВиК-то, в аптеката... И хората станаха лоши, не са склонни на толерантност, на взаимопомощ, забили поглед в телефоните и социалните мрежи, трудно разбираме, че някой до нас и като нас има нужда от поне една добра дума. Не говоря за топла супа.

Разбира се, има и добри примери. Но те стават все по-малко. И е тъжно, и боли.