Децата ни растат в неспокойни времена. А на нас, родителите, ни е все по-трудно да отговорим на големите очаквания, на забързаното темпо... Все по-често губим връзката. 

"Животът ни е сценарий, който всички ние изграждаме в началните години на детството си - как да протече животът ни, какви хора ще срещаме, дали ще бъде успешен, въздействащ върху другите или ще бъдем повече склонни за провал. Възприятията ни за провал се формират в детството", каза психотерапевтът Милена Манова в студиото на България он Еър.

"Детето трябва да усеща, че го харесваме като личност, това е безусловен знак на признание към него. Ако постоянно е критикувано, неглижирано, наричано с обидни епитети, макар и в момент на афект, те се запомнят за цял живот: "Аз съм лош, не ставам, не заслужавам, не съм достатъчно добър", каза още тя.

"Родителите трябва да обърнат езика към детето, да бъде повече "благодаря ти", "вярвам ти", "разбирам те", "ценя те" и в знаци на признание към детето. Трябва да намалят перфекционизма си, родителските очаквания към детето са няколко - силният критицизъм, перфекционизма, когато имате към него негативни очаквания - очакването от него автоматичен провал", съветва психотерапевтът.

Според Манова детето възприема "не" като "не ме обичат". Връзката между родител и дете не може да бъде загубена, ако не е била създадена, казва още специалистът. 

"Ако сме поставяли детето като човек, който трябва да бъде коригиран, послушен, да се подчинява, ние сме я загубили. Ако обаче гледаме с уважение на него, като равнопоставено същество, няма да я загубим връзката", каза психотерапевтът.