Автор
Woman.bg

Вечната дилема - естествено раждане или секцио

По темата винаги е имало много разнопосочни мнения, заради което екипът на „Мисия бебе 2020“ я направи и част от събитието „Уъркшоп за родители“. Кой трябва да вземе решението как ще роди бъдещата майка и има ли опасност от упойката по време на естествено раждане, ни разясни специалистът от Acibadem City Clinic Болница Токуда д-р Мария Атанасова.

- Д-р Атанасова, естествено раждане или секцио?

- На първо място трябва да кажа, че целта е раждането да завърши успешно със здрава, физически и психически, родилка и здраво бебе. А пътят, по който ще се стигне до тази цел е с второстепенно значение. Дали това ще се случи по вагинален път или чрез цезарово сечение, раждането няма да бъде по-малко или повече ценно. Няма нищо по-хубаво и нормално от естественото раждане, но то не трябва да се превръща в самоцел. Нито за доктора, нито за бременната жана. Изборът зависи от много фактори и от начина, по който ще завърши раждането. Започвайки вагинално, невинаги може да завърши по този начин. Това не трябва да се отчита като минус, важното е майката и бебето да са здрави.

- Кога е най-подходящият момент да бъде взето окончателно решението, кой трябва да има последната дума и кои са медицинските фактори, определящи как ще роди бъдещата майка?

- Още при първата среща с бременните жени, при снемането на анамнезата, ние лекарите се ориентираме дали съществуват някакви фактори, които налагат цезарово сечение. Крайното решение обаче се взима в 37-а седмица от бременността, когато се извършва вагинален преглед, с който се определя дали съотношението между формата и размерите на таза на бременната и размерът на детето позволява естествено раждане. Но и в хода на естественото раждане може да настъпят усложнения, които да наложат да променим решението си.

- Според ваши лични наблюдения кои раждания преобладават през последните години?

- Преди 4-5 години имаше тенденция към масово цезарово сечение. Пациентките сами настояваха да бъде извършена операция. През последните 1-2 години обаче се появи коренно противоположна тенденция – вагинално раждане на всяка цена. И двете крайности не са препоръчителни, истината е по средата. Не може всички раждания да завършват вагинално, не може да имаме и масово цезарово сечение. Трябва да бъдат отсяти и цезаровите сечения по желание на пациента. Такова нещо не бива да се допуска. Решението трябва да бъде взето от лекаря на базата на медицинските показатели.

- Какво е мнението ви за упойката при естествено раждане и има ли някаква причина бъдещата майка да се страхува от нея?

- Като цяло раждането е болезнен процес и трябва да сме психически настроени за това. Ако сме избрали вагинално раждане, болката ще бъде преди да започне то и в по-малка степен след това. При цезаровото сечение, болката след него не е по-малка. Винаги има определен дискомфорт. Отделните пациенти го усещат по различен начин, защото имат различен праг на болка. Страхът също влияе на усещането за болка, не бива да се страхувате. Колкото по-спокойни и уравновесени сте, толкова ще е по-висок прагът ви на болка. Също така винаги съветвам татковците да бъдат до раждащите си жени, поне в началния етап, за да намалят стреса от постъпването в болницата и от новата обстановка. Съществуват и медикаментозни методи за обезболяване. Това са различни медикаменти, които прилагаме мускулно или венозно и те дават шанса между контракциите родилката да си почине. Най-разпространеното и най-модерното е прилагането на епидуралната аналгезия, която е и най-ефективна (на 98%). Поставя се на нивото на гръбначния стълб на място, на което няма гръбначен мозък. Там има само сетивни нерви, които предават болката от органите към мозъка. Блокирането на предаването на тези импулси автоматично намалява чувството за болка. Основното нещо, заради което се притесняват жените, е че след такава упойка могат да бъдат парализирани и да нямат възможност да се движат. Там обаче няма моторни влакна, само сетивни. Блокираме единствено сетивността и родилката не е обездвижена. Епидуралната упойка е много хубава алтернатива.

- Бихте ли ни разяснили какви са видовете контракции и най-важното – как да разберем, че раждането е започнало?

- Контракциите са няколко типа. Първите, които се появяват около 28 гестационна седмица и представляват присвиване на корема. Те държат детето в изправена позиция и изтласкват старата кръв от матката. Появяват се около 10 пъти на ден и са желателни. Подготвителните контракции са с по-голям интензитет и се появяват през последните 4 седмици. Дискомфортни са, но не са регулярни. Нито една жена не може да сбърка истинските контракции. Te се усещат като менструални болки в кръста и възникват на равни интервали, като постепенно стават все по-често и интервалът между тях се скъсява. Когато станат на 10 минути е добре жената да тръгне към болницата, за да се провери дали раждането е започнало. По-добре да дойдат с фалшива тревога, отколкото да родят вкъщи, което е модерно напоследък, но и много неразумно. При изтичането на водите също трябва веднага да се тръгне към болницата. Трябва да се потърси помощ и при кървене.

Надяваме се, че сме били полезни. Ако имате въпроси, свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на детето през първите месеци, не се колебайте да ги задавате на missionbaby@woman.bg