Автор
Весела Георгиева

11 години без непрежалимия чаровник на родните кино и театър Чочо Попйорданов

На 5 май се навършват 11 години от смъртта на големия българския актьор Петър Попйорданов - Чочо.

Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1989 г., специалност е актьорско майсторство. Той е ученик на Крикор Азарян и Тодор Колев.

Играе в театър "София", Малък градски театър, а от 1994 г. и в Народния театър "Иван Вазов". Най-известните му театрални роли са в постановките "Сън в лятна нощ", "В полите на Витоша", "Бурята", "Човекът, който прави дъжд", "Кимоно" и др.

Чочо Попйорданов се снима и в редица филми - "Вчера" (1988), "Адио Рио" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Вампири, таласъми" (1992), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Граница" (1994) "Испанска муха" (1998), "След края на света" (1998), "Дунав мост" (1999) и др.

Звездата му изгрява във филма "Вчера", където си партнира с Георги Стайков. Още с първите си роли в киното Чочо Попйорданов единодушно е обявен за новия секссимвол в родното кино.

На малкия екран е известен с участието си в телевизионното шоу "Клуб НЛО" и последното му участие в сериала "Под Прикритие".

Петър Попйорданов напусна този свят на 5 май 2013 г., на 48 години. Въпреки усилията на лекарите, той издъхва от тежка черепно-мозъчна травма, след като е паднал от необезопасена тераса. Трагичният инцидент се случил, докато актьорът и приятелката му Даниела са садели цветя на гроба на майка му.

"Искам да го помнят с обичта му към хората, към обикновените хора. Той не можеше да гледа тъжен човек. Ако видеше мрачно лице на улицата, спираше, опитваше се да го развесели, да помогне. Не можеше да гледа мъката в очите на хората. А ако ставаше дума за колега, пръв протягаше ръка", каза преди време приятелката му Даниела.

Осиновената им дъщеря - Екатерина, която е вече ученичка, е не само негово копие, но върви и по неговия път. Още в съвсем ранна детска възраст тя се появява на сцената на Народния театър в постановката „Хъшове“, в която татко й бе сред големите звезди. Тя се води гостуващ актьор и към най-голямата трупа у нас, а мечтите й са свързани именно със сцената.

„Не актьор, а истинска вихрушка от енергия и емоции, той остави незабравима следа в историята на театъра и в сърцата на публиката. Десетки паметни роли, белязали със златни букви летописа на първата ни сцена, и спомени, които топлят душите на всеки, докоснал се до него през годините”, пишат колегите му от Народен театър „Иван Вазов“.

"Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче."

"Няма човек без пороци или без пристрастеност към някои неща."

"Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."

"Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се „дематериализира“. Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си."

"Зодия Близнаци съм и в мен живеят много повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да разбера кой съм в момента. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да полудявам, все едно сърцето ми ще изскочи, не зная кой точно съм в момента."

"Нашето, поредното поколение, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя шок и в този шок моралът се срина като небостъргач."

"В тази държава съм разбрал едно-единствено нещо – раждаш се обиден и си отиваш обиден. И тъжен. И никога не получаваш това, за което наистина работиш."


"Аз съм вярващ човек и знам, че мен има кой да ме пази. Същите думи ми каза и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се притеснява, а отговорът му беше: „Не. Мен има кой да пази”, и посочи с пръст нагоре, към Бог. Каквото е писано, писано е… Той беше вярващ човек, мой приятел, добър професионалист, велик актьор. В тази абсолютно селска и нецивилизована държава все още хората си тръгват обидени. И той е бил един от тези хора, независимо от духа и от волята си. Това е."

"Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук."