Триумфът на филма "Всичко навсякъде наведнъж", който грабна 7 статуетки Оскар на 95-та церемония на Американските филмови награди, предизвика стихийно недоволство и разрушителен земетръс в публичното пространство.

Като че ли зрители и критици от цял свят за първи път от самото създаване на най-престижните кинонагради останаха в тотален шок и негодувание от избора на гилдията, което напълно обяснимо даде превес тъкмо на негативните коментари.

По този повод направихме кратък обзор на мненията за лентата както у нас, така и в чужбина. Разбира се, има и такива сред тях, които приветстват с две ръце тазгодишният победител на Оскарите, но да не пренебрегваме факта, че те далеч отстъпват по мащаб на тези, според които "Всичко навсякъде наведнъж" е лента, която абсолютно не заслужава да бъде увенчана с цели седем статуетки.

Нека все пак да видим черно на бяло какво мислят онези, които вече са гледали и изпитали въздействието на филма върху сетивата си. Да започнем с чуждия печат, където надделява мнението, че филмът е претенциозен, но му липсва душевност, а посланието му е тривиално.

Филмовият критик Бил Нюкот споделя в The Saturday evening post: „Лентата разказва историите с бясна скорост, докато се гордее самодоволно от своята интуитивна интелигентност. Филмът продължава да прилага дефибрилатори към изчерпания разказ, а всъщност няма сърце като за начало. „Всичко навсякъде наведнъж“ е онова непоносимо дете, чиито високомерни родители ви показват уменията му и следят лицето ви, за да се уверят, че сте достатъчно изумени от него. Не можеш да оцениш подготовката на детето – но, Боже, как ти се иска това да свърши... Научно-фантастичният хит за собственичка на пералня, която научава, че има безброй други същности, съществуващи в безкраен брой паралелни вселени, събра куп награди от класа на „Титаник“. Затова до голяма степен го мразя.“

В World of reel критикът Джордан Руими пише: „Филмът не успя да ми повлияе. Да, актьорският състав е страхотен, китайската култура е представена без усилие и т.н. Но имах чувството, че режисьорът просто хвърля идея на екрана и резултатът ми се стори доста повърхностен, особено при внушителните 142 минути. В крайна сметка получаваме прекалено много шамари, фетиш към свръхмодерни битки, мултивселени, подпечатани върху още мултивселени, и сапунено послание за семейството и любовта. Не помага и фактът, че филмът преминава от една сцена в друга, без да има каквито и да било значими драматични акценти. Усеща се като музикален клип, лишен от точно това, което се опитва да проповядва – човешкото чувство.“

„Провалена фантазия“ е най-простият и ясен начин да опишем „Всичко навсякъде наведнъж“, филмът на Даниел Кван и Даниел Шайнер. Ако не беше привлекателното присъствие на актьорския му състав, той нямаше да остави нещо друго освен пушек от пара. Празнотата на филма е още по-обезкуражаваща, тъй като той има съществена и значима реална основа, която бива пренебрегната в името на някои специални ефекти“, пише Ричърд Броди, критик и автор на книгата „Всичко е кино: работният живот на Жан-Люк Годар“.

Не така обаче мислят защитниците на филма, според които той заслужава всички награди „Оскар“. Те виждат в него нещо повече от безпорядък, битки и мултивселени, а именно тежкия живот на малцинствата и драматичната история за семейната травма.

„Всичко навсякъде наведнъж“ е филм с такава мащабност. Наситените актьорски изпълнения са сблъскват с големи идеи, обвити в нюансирано разбиране за това как се отнасяме един към друг. Един филм, който наистина разбира как може да изглежда безкрайността“, коментира главният филмов критик на Independet Кларис Логри.

В статия в The New York Times критикът А. О. Скор пише: „Този филм е вихър, който се движи с нежност и очарование. Както във Вечното слънце на неопитния ум“ или „Отвътре навън“ на Pixar, античната хитрост служи на искрено и щедро сърце. Да, филмът е метафизична многостранна галактическа екскурзия в мозъка, но дълбоско в себе си – а също и на повърхността – той е горчиво-сладка домашна драма, съпружеска комедия, история за имигрантски стремежи и изпълнена с болка балада за любовта между майка и дъщеря.

Да прехвърлим страницата и да видим какво смятат на родна почва за лентата:

„Преди малко БиБиСи пусна статия, която обяснява на зрителите съдържанието и умността на големия победител на нагласите Оскар "Всичко навсякъде наведнъж" . Предлагам незабавно да бъдат ангажирани скучаещи критици, изпълнени с възхита към творбата и да подготвят поне субтитри, та простодушната публика, която явно преобладава, да получава напътствия и разяснения в критичните моменти на пълно недоумение. Можем да добавим и учители по литература, които съвместно с критиците да успокояват зрителското недоумение с кратки разработки от типа: "Каква е авторовата идея в този епизод", пише с ирония във фейсбук профила си специализиралата в ВВС и Ройтерс журналистка Лияна Панделиева. Съвременниците на прехода я помнят като красивото лице на СДС.

Да припомним, че първата вечер след нощта на Оскарите bTV побърза да излъчи в ефира си въпросният победител. Може би тъкмо това предизвика и уместният въпрос от страна на журналиста Асен Григоров „Дали пък „БНТ няма да излъчат "Навални" по повод на спечеления "Оскар"?

„Гледаме "Всичко, навсякъде...". Започнахме с ентусиазъм, "веселички" - очакващи комедия... Сега си разливаме уиски обилно, с надежда да "се докараме до състояние да го разберем"... За смях - и дума да не става...“, коментира в умопомрачение Биляна Митева.

В крайна сметка отново стигаме до въпроса защо точно този филм, който най-малко е успял да достигне до сърцата на публиката, бива най-високо оценен от Американската академия? Нали точно в това се крие целта на изкуството, замисъла на великата илюзия, наречена кино? Да докоснеш душата, да разтърсиш, да предизвикаш емоция, размисъл. Или просто живеем в свят, в който ненормалното е новото нормално? Явно вече и Оскарите по примера на таблоидите започнаха да залагат на правилото – колкото по-откачено и по-скандално, толкова по-добре. Или пък грешим? Може би точно в провокацията се крие разковничето?

От една страна разбираме избора – тук са покрити изцяло новите правила на Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ – има и културно, и расово, и полово многообразие, или с други думи – от всичко навсякъде и наведнъж (игра на думи със заглавието на филма).

На повечето зрители и експерти обаче този залог явно прилича повече на несполучливо и натрапено хиперболизиран пародиен модел на това как трябва да изглежда бъдещото кино. И ако наистина триумфиралият на Оскарите филм е примерът за такова, то бедна ни е фантазията какво ни чака занапред...

Четете още: Зад кулисите на Оскарите: Кой целува Лейди Гага и какво се случи с деколтето на Ева Лонгория